В мелницата на Анонимното индустриално дружество в Балчик за първи път у нас се произвеждат макаронени изделия
04 Август 2011, Четвъртък
Наскоро ще отбележим поредната годишнина от освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация и възвръщането u към България.
Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик
През последните години е налице определен обществен интерес към този период и преди всичко към кралица Мария, пребивавала в Балчик през двадесетте и тридесетте години на миналия век.
В появили се неотдавна книги и публикации в местната преса, чуждата владетелка бе обект къде по-малко, къде повече на възторжени възхвали и бе обрисувана като изтъкнат благодетел и хуманист. От известно време, по повод различни инициативи, се мяркат красиво изработени плакати, на които виждаме в едър план бившата кралска резиденция, а на някои от тях и самата коронована особа.
Безспорно Дворецът е един от най-известните символи на Балчик, както е исторически факт обстоятелството, че той е твърде тъжен символ, документиращ едно наше национално унижение – загубата на Южна Добруджа след блестящите военни победи на Трета българска армия през Първата световна война.
Между впрочем почти никой не обръща внимание на други важни символи на Балчик, като торса на Дионис – символизиращ древното минало на града и най-важния му символ – мелницата на Анонимното индустриално дружество – впечатляващ паметник на европейската индустриална култура, олицетворяващ „българското чудо”, на който всеки балчиклия и наш сънародник трябва да свали шапка. Това обаче е друга тема.
И тъй като в новопоявили се писания за периода на румънската окупация „розовите” краски не липсват, а румънската владетелка, олицетворяваща един чужд, антибългарски режим, е обект на идеализиране уместно е да припомним някои факти, които доскоро оставаха неизвестни на широката читателска аудитория и тънеха в забрава.
В това отношение твърде показателна е най-новата монография на проф. Жеко Попов, излязла от печат през 2008 г. под заглавие „Добруджа – окупирана, освободена, отнета 1913-1918 г.”.
Специално внимание авторът отделя на жестокостите и издевателствата, извършени от румънските окупационни власти при първото им оттегляне от Южна Добруджа през есента на 1916 г. Разказът му е наистина дълбоко покъртителен и потресаващ:
„…След започването на военните действия между Румъния и България в началото на септември и последвалите поражения на румънците при Тутракан, Силистра, Добрич и други места, наложили отстъпление по целия добруджански фронт, отвличанията продължават с още по-голяма сила (има се предвид отвличането на около 25 000 добруджанци в румънски лагери в Молдова, от които приблизително едва половината оцеляват до края на войната ).
При преминаването на войската през села и градове безогледно се подкарват маса хора на север – цели семейства, жени, деца, чрез побоища, издевателства, грабежи, унижения и убийства без причина. Разказите на потърпевши и преживели ужасите свидетелстват за масов и нечуван геноцид от страна на една съседна, приятелска държава, с традиционни добри връзки между българи и румънци.
В паниката и ожесточението към българите при отстъплението на редица места румънски войници избиват невъоръжени невинни жители. Според анкета на Петър Галев са застреляни и съсечени 263 души от различни възрасти. В Добричка и Балчишка околия загиват 148 добруджанци.
В казармите и на гарата в Добрич в началото на септември са умъртвени по жесток начин 57 души без никаква вина. В Стожер са застреляни 32, дават се жертви още и в Загорци и Царевец. Драматично падат покосени 7 жители на Пчеларово, според спомени на очевидци на трагедията.
В Малиново петимата синове на Хр. Владов, служили в българската армия преди заграбването на Южна Добруджа, са разстреляни пред неговите очи, в разстояние на един час. Бащата не преживява случилото се и след около месец умира. В Тервелска околия загиват 10 души. В Силистренска околия убиват 180 души.
Край града са застреляни 14 души, докарани вързани от Алфатар, и 40 от други места. Убити са още и жители на Сребърна, Рахово, Проф. Иширково, Бабук, Брадвари. В Стубел откарват деца, старци и жени за разстрел в м. Хамазлъка (под сегашното село Богорово), но ги спасяват дошли руски войници с офицери. От Тутраканска околия са убити 25 души.
След падането на крепостта на 6 септември отстъпващи румънски части, отчаяни от загубата, се развихрят из Тутраканско да мародерстват и тормозят населението. Потресаващи сведения на жители на града свидетелстват за жестокости и масови издевателства – убийства на старци и деца.
По признания на румънски войници имало заповед да бъдат избити всички жители на Тутракан, но навлизането на българските части предотвратява масовото злодеяние. Същевременно при отстъплението си неприятелят организира цели команди за палене на български села.
Опожарени са 2050 постройки. Опустошителен ефект имат масовите пожари. Има села изгорени почти изцяло. Например в Стожер, Добричко, от 130 къщи остават едва 20 здрави. Бабук, Смилец и Сребърна – запалени по команда на офицери, някога цветущи, богати села, сега са куп развалини, представляващи сърцераздирателно зрелище.
Из тях се движат бледи полулуди жени, носещи на ръце изнурени гладни деца – четем в доклад на П. Нейков. Село Бабук е запалено под командата на кап. Петър Будак от 8-а рота на 35-и полк.
Трагично е и положението в Добричко. „Като се започне от новата румънска граница по една линия, която минава през Стожер, Добрич, Ген. Тошево, Кардам, Снягово, Ясенец към старата граница, всички някога цветущи едри стопанства, измежду които ония на Станю Бойчев, Нонко Пенков, Петър Петров и много други, са разрушени чрез пожар…”.
Списъкът с примери на румънските издевателства сигурно може да бъде продължен, но и изложените дотук факти са достатъчни да затвърдят мнението, че злодеянията, извършени от окупатора, най-добре обрисуват истинското му лице, грозно и уродливо, и най-пълно разкриват престъпната античовешка същност на неговия режим. Те са тежко и сурово обвинение срещу коронованите кралски особи, които го представляват и политически олицетворяват.
В този смисъл е кощунствено днес да продължаваме да пеем възторжени химни за това колко мъдра и човеколюбива е била румънската кралица Мария, да съчиняваме оди за нейния хуманизъм и милосърдие, да продължаваме да обвиваме личността й в розов ореол, да я славославяме до небесата.
Не случайно в увода на едно възвание, издадено от дружество „Добруджа” и Добруджанската младежка организация „Стефан Караджа” от Варна през 1930 г., четем:” Днешното робство в Добруджа е по-страшно от турското”.
Такава е лаконичната преценка на тогавашните съвременници и днес ние нямаме основание да не им вярваме. Уважението, почитта и паметта към дедите ни – свидетели и потърпевши на споменатите насилия и жестокости, ни задължават винаги да помним, че историята ни е изпъстрена не само с много героични примери, в нея са вписани и много тъжни и печални страници, изпълнени със скръб и дълбока покруса.
Разбира се ние винаги трябва да помним, че румънските воини, заедно с руските, проливаха кръвта си за нашата свобода при Плевен, както и че през Възраждането Румъния беше своеобразна база и опора за голяма част от нашата задгранична емиграция, че там развиваха дейност най-изтъкнатите дейци на българската национална революция.
Но загърбването на цели страници от нашето минало, умишленото забравяне и подминаване на „неудобни” от нечия гледна точка факти и събития от историческото ни наследство, означава да се върнем повече от 20 години назад, когато в името на „пролетарския интернационализъм” и „братските взаимоотношения” цели периоди от историята ни безмилостно и безцеремонно се осакатяваха и изопачаваха.
А както знаем, това неизбежно превръща историческата наука в „слугиня” на политическата конюнктура – нещо, което днес не бива да допускаме.
През годините
29 юли 1014 г. — Българската войска претърпява поражение от армията на византийския император Василий II в битката при с. Ключ. Цар Самуил не издържа на гледката на хилядите ослепени военнопленници и умира
29 юли 1856 г. —Капитан Дядо Никола обявява въстание във Велико Търново
29 юли 1885 г. — В с. Дермендере (дн. Първенец) се състои заседание на Българския таен централен революционен комитет, на което се взима решение за обявяване на въстание за Съединението на Княжество България с Източна Румелия
29 юли 1917 г. — Умира Райна Княгиня
31 юли 1997 г. — Приет е новият герб на България, изработен по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов с изобразени 3 лъва и 4 корони
28 юли 1868 г. — Тежко раненият и пленен в боя в местността Канлъдере край Вишовград български войвода Стефан Караджа умира от раните си в Русенския затвор
1 август 1912 г. — В София е сформирана Аеропланна рота – първата самолетна част в България
1 август 1912 г. — Умира българският просветител Йоаким Груев
1 август — Ден на градинаря
2 август 1903 г. — Избухва Илинденско-Преображенското въстание, организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи
2 август 1813 г. — Умира Софроний Врачански
2 август 1911 г. — Умира Апостол войвода, известен като Ениджевардарското слънце, на когото е посветен трисерийният български филм „Мера според мера”
3 август 1903 г. — Обявено е създаването на Крушевска република. Макар и просъществувала едва 10 дни, тя се счита за най-големия успех на Илинденско-Преображенското въстание
