Пазим със закон унищожителя на Черно море


Пазим със закон унищожителя на Черно море
21 Юли 2011, Четвъртък


Есенният риболовен сезон е в разгара си. Рибарите излизат от морето усмихнати и доволни, понесли кой чанта,


Автор: Георги Ценов

кой каса с току-що уловен паламуд, и внимателно прекрачват дървения нос на сеферката, за да стъпят с товара си на направените от греди и дъски скари на брега. Някои се спират, за да изчистят още там прясната риба в кристално чистата вода на старото пристанище.

Ние, децата, това и чакаме - всеки знае, че илария се лови на дробче от паламуд. Въоръжени с малки макарички месина, стъкмена с по една оловна съчма за тежест и кукички категория ,,муха", скачаме във вече завързаните лодки да заемем мястото на истинските рибари. И наистина ловим илария, попчета и някой по-лаком сафрид.

От време на време под нас минават тежко 50-сантиметрови кефали и без да обръщат внимание на въдиците продължават по пътя си, след като ненужно са разтупкали сърцата ни.

Сред зелените водорасли сноват пъстри, сякаш изрязани от дъгата лапини, морски кучки и големоглави попчета, а близо до тях, застанал на припек върху чисто от камъни пясъчно петно, бавно поклаща щипци едър жълто-зелен рак, наричан от местните хора на времето, когато се срещаше, ,,карцаля".

По всички скали и камъни, както и по бетонната кейова стена, на дебел пласт висят на гроздове едри миди, съвсем леко отворили черупки, за да прецеждат хранителни частици от водата.

Около тях неспирно проблясват сребристите кореми на различни по вид и размер кефалови риби, сондиращи с плоските си муцуни процепите между черупките, за да си хапнат вкусни ресничести червеи. Но не само последните намират убежище в сложните лабиринти сред мекотелите.

Там кипи от живот. Пълчища от охлювчета, скариди, други ракообразни и десетки видове дребни рибки се крият от хищниците или чакат в засада някаква плячка, отговаряща на техния размер. Този почти неизчерпаем източник на храна от незапомнени времена са използвали и хората...но това, което разказвам, вече е история.

За съжаление за последните 30 години почти нищо не остана от уникалната природа на нашия шелф. Наистина лодките станаха много и рибарите в тях също, хотелите и курортистите, както и замърсяването от земеделието и промишлеността оказаха немалък натиск върху крехката биосфера на затвореното ни море, но главен виновник за липсата на живот в крайбрежната зона е един чужденец, хищен и притежаващ способността да се размножава със светлинна скорост.

Никой не е предполагал, че за толкова кратък период от време един муден и на ниско еволюционно ниво охлюв може да предизвика такава катастрофа. Нашественикът носи латинското име Rapana venosa (thomassiana), появил се за първи път в залива Новоросийск през далечната 1946 година.

Поради факта, че се размножава с яйца, защитени от много здрави и еластични капсули, всяка съдържаща хиляди ембриони, които след като се излюпят, вече като ларви, биват отнасяни и разпръсквани на ст