Есенният риболовен сезон е в разгара си. Рибарите излизат от морето усмихнати и доволни, понесли кой чанта,
Автор: Георги Ценов
кой каса с току-що уловен паламуд, и внимателно прекрачват дървения нос на сеферката, за да стъпят с товара си на направените от греди и дъски скари на брега. Някои се спират, за да изчистят още там прясната риба в кристално чистата вода на старото пристанище.
Ние, децата, това и чакаме - всеки знае, че илария се лови на дробче от паламуд. Въоръжени с малки макарички месина, стъкмена с по една оловна съчма за тежест и кукички категория ,,муха", скачаме във вече завързаните лодки да заемем мястото на истинските рибари. И наистина ловим илария, попчета и някой по-лаком сафрид.
От време на време под нас минават тежко 50-сантиметрови кефали и без да обръщат внимание на въдиците продължават по пътя си, след като ненужно са разтупкали сърцата ни.
Сред зелените водорасли сноват пъстри, сякаш изрязани от дъгата лапини, морски кучки и големоглави попчета, а близо до тях, застанал на припек върху чисто от камъни пясъчно петно, бавно поклаща щипци едър жълто-зелен рак, наричан от местните хора на времето, когато се срещаше, ,,карцаля".
По всички скали и камъни, както и по бетонната кейова стена, на дебел пласт висят на гроздове едри миди, съвсем леко отворили черупки, за да прецеждат хранителни частици от водата.
Около тях неспирно проблясват сребристите кореми на различни по вид и размер кефалови риби, сондиращи с плоските си муцуни процепите между черупките, за да си хапнат вкусни ресничести червеи. Но не само последните намират убежище в сложните лабиринти сред мекотелите.
Там кипи от живот. Пълчища от охлювчета, скариди, други ракообразни и десетки видове дребни рибки се крият от хищниците или чакат в засада някаква плячка, отговаряща на техния размер. Този почти неизчерпаем източник на храна от незапомнени времена са използвали и хората...но това, което разказвам,
вече е
история.
За съжаление за последните 30 години почти нищо не остана от уникалната природа на нашия шелф. Наистина лодките станаха много и рибарите в тях също, хотелите и курортистите, както и замърсяването от земеделието и промишлеността оказаха немалък натиск върху крехката биосфера на затвореното ни море, но главен виновник за липсата на живот в крайбрежната зона е един чужденец, хищен и притежаващ способността да се размножава със светлинна скорост.
Никой не е предполагал, че за толкова кратък период от време един муден и на ниско еволюционно ниво охлюв може да предизвика такава катастрофа. Нашественикът носи латинското име Rapana venosa (thomassiana), появил се за първи път в залива Новоросийск през далечната 1946 година.
Поради факта, че се размножава с яйца, защитени от много здрави и еластични капсули, всяка съдържаща хиляди ембриони, които след като се излюпят, вече като ларви, биват отнасяни и разпръсквани на стотици километри от месторождението им, рапанът, както всички го знаят, превзема Черно море за десетина - двадесет години.
След като унищожава запаса от любимата си храна - стридите, охотно се прехвърля на черната мида...и
тук настъпва катастрофата.
Черната мида е филтърът на морската вода, основна храна за много други гръбначни и безгръбначни животни, както и оформяща среда за укритие на различни дребни създания.
Гмуркал съм се повече от тридесет и пет години и съм свидетел на бавното обедняване на флората и фауната под водата, а в периода 1995 - 2002 г. бях сред водолазите, занимаващи се през лятото с лов на рапани.
Тогава, никой не знае защо, от некомпетентност, недомислие или заради война на икономически заинтересовани лобита, се появиха периоди на забрани на рапанджийството - за всяка година по различно време, което показва, че са налагани без никакъв аргументиран смисъл. Така през 2001 г. мидите, които дотогава поддържаха стабилна численост, изведнъж се покриха с милиони невръстни рапанчета, големи колкото нокът.
Заради добрата хранителна база и бързия темп на растеж, те скоро се превърнаха във възрастни и гледката на струпаните по подводните падини мекотели напомняше за купчини чакъл, изсипани от камион. Размножителният взрив не спря и през следващите години и сега скалите по дъното, някога покрити с дебел, на места достигащ до 50 сантиметра миден слой, са голи и пусти като изгоряло стърнище.
На морското дъно
Тук, освен човека, рапанът няма друг враг. По родните му места негов естествен регулатор са морските звезди. Водолазите могат да го събират на не повече от 30 м дълбочина, докато той се размножава и живее до 60 м.
Траленето може да се извършва само на равни и чисти от стърчащи скали мидени полета, а освен това е и твърде вредно за останалата дънна флора и фауна. Освен него с миди се хранят и повечето видове попчета.
Въпреки че ядат и ракообразни, червеи и други мекотели, без основното си меню те са застрашени от глад, което през последните няколко години доведе до рязкото спадане на улова на стронгил, лихнус и още няколко традиционни за местния риболов видове.
Самите рапани, поради изчерпване на мидената банка, се преквалифицират като унищожители на пясъчната мида, но очевидно и тя не им достига, защото започнаха доказано да нападат и раци, а също така и уловената в мрежите риба.
