Милиони българи по света чакат внимание от държавата
Град Болгар и днес изглежда достолепно
19 Юли 2011, Вторник
Ужасният инцидент с потъването на кораба „Булгария” в Русия няма как да не ни наведе върху темата за сънародниците ни в чужбина.
Автор: Илияна Христова
Не случайно електронните форуми са пълни с коментари за съдбата на българите в Средна Азия. Вероятно стотици наши ученици с изненада са установили, че съд, плаващ из Волга, носи името на държавата ни. А градът, за който е пътувал, се казва Болгар.
Причината за това незнание не е само в образователната ни система. А и в държавната политика. Милиони наши сънародници живеят пръснати по света, а правителствата, управляващи в София, не им обръщат внимание.
Болгар е столицата на средновековната Волжка България. Тя е създадена през VII век след миграция на част от прабългарите, пръснати след хазарския удар. Аспарух поема на запад и образуват Дунавска България, а племената, отправили се на североизток (водени може би от Котраг), основават Волжка.
Тази държава просъществува до XIII век, когато е завладяна от татарите. Около 921 г. приема исляма. В различни източници Болгар е сочен за величествен, богат град. Волжка България няколко пъти спасява от глад околните руски княжества.
Според историка Пламен Павлов (книгата „Забравени и неразбрани”) Дунавска и Волжка България са знаели една за друга през вековете, но огромното разстояние е препятствало връзките. Това би трябвало да не е проблем днес. Още повече, че в епохата на СССР тези хора бяха насилствено асимилирани.
Съответно и България се правеше, че не знае за тях.
Днес в Татарстан (република в състава на Руската федерация, на чиято територия е старата Волжка България) има хора, които официално се водят българи. По данни на “Уикипедия” те са 250 души. Но на практика много повече имат българско самосъзнание.
За това говори неправителствената организация Български национален конгрес, целяща да съхрани и възстанови българските корени сред много татари, чуваши и башкири. Но да сте чули държавата ни да провежда някаква политика в този аспект?
Сегашният външен министър Николай Младенов е взел присърце всякакви проблеми – американски, арабски, либийски, но и българските. Такива бяха и предшествениците му.
Древното прабългарско преселение е оставило много съвременни следи. В Северен Кавказ и днес си съществува автономна република Кабардино Балкария, която вероятно се е образувала след разпадането на Кубратовата държава.
Много българи живеят в Таджикистан, Узбекистан и другите страни от Средна Азия. В една от най-големите държави в света - Казахстан, има към 11 000 наши сънародници. Това е официално признато малцинство, което си има депутат.
Преди 2 години у нас бе казахстанският народен представител Олег Димов, потомък на бесарабски българи. Той се оплака, че София не помага със средства, а хората там се нуждаят от културен дом, учители, както и всякакъв досег с българската култура.
Малко е известно, но депутат в румънския парламент имат и българите в Румъния. Той е представител на общността в Банат. Официално банатските българи са около 10 000.
Изброените от нас държави не включват икономическата емиграция от последните години. Знае се, че много българи има още в Украйна и Молдова.
В Латинска Америка съществуват поне 100 000 семейства от български произход. Най-ярък техен представител е президентът на Бразилия Дилма Русеф.
България няма не само културен досег с всички тези хора, но и икономически. Нашият бизнес трябва да бъде стимулиран да инвестира в общностите ни зад граница. Опазването на националната идентичност се постига най-вече с икономически средства.
По този начин Гърция в момента разширява влиянието си в Македония, а Турция – знаем, не спира да подработва почвата у нас. Единствено България няма адекватна политика.
Според някои данни българите по света са точно толкова, колкото и у нас. Дори цифрата да е преувеличена, извън България живеят много хора с българско самосъзнание. Те чакат внимание от единствената оцеляла през вековете българска държава. А ние дори и не знаем за много от тях.
