Някога Оскар Уайлд бе писал, че ужасът на времето, в което живеел, бил бракът без любов.
Автор: Борис Цветанов
Ако големият класик живееше в наше време и имаше мила родина, земен рай, демек България, би викнал: Ужасът на нашето време са децата, родени от лица, несвързани с брак.
Като в някакво абсурдно общество при прогресивно нарастващи съжителства на семейни начала – какво точно значи това, не е ясно, но карай да върви, още по-прогресивно нараства и броят на еднополовите бракове. Дори в парламента си блъскат главите, загрижени за тоя символ на нашето време – как, аджеба, няма сега да им ограничаваме правата на хората, така де...
Току един ден се окаже, че броят на еднополовите бракове е надхвърлил тоя на традиционните. Нека не бързаме да се присмиваме. Само преди десетина години броят на децата, родени от „съжителства на семейни начала (???)”, беше нищожен в сравнение с децата от брак. Днес съотношението гони 60 към 40. Бог да пази България!
Целият този шум за демографския срив от кажи-речи четвърт век си е един смешен плач и нищо повече. Има ли някой, който може да каже някакъв резултат от нескончаемия рев от екран, ефир и хартиен носител?
Полза никаква, само дето този много шум за нищо се явява димна завеса, зад която се скрива големият истински проблем – деца, родени без брак.
В официалните държавни статистически хартийки, над които се труди безполезното българско чиновничество, отдавна има и такава графа – деца, родени без брак. Случайно ми попаднаха такива едни хартийки с разни данни за Горнооряховско, но като порових тук и там, видях, че картината е същата в целия земен рай България.
От родените тази една година дечица в града Горна Оряховица – общо 336, само 150 са се пръкнали от законен брак. В същата тази община има още един град – Долна Оряховица. В него са родени за годината 24 деца! Само 9 – брачни.
Хайде да речем, че това са градове. Содом и Гомор. Селото открай време е пазител на морала, на добродетелта и семейните ценности, отражение на истинската народопсихология. Я да видим какво става из селата. Ами какво да стане – Драганово е село образец.
Еталон на българската патриахалност и нравственост в цял свят, защото няма континент, на който драгановчани от двеста години да не са садили освен зеленчуци, още и морал. Та в това село за една година са родени 25 деца. От тях – само 3 са от родители, сключили брак!
Да видим положението в село Янтра. От родени 7 деца, само 1 е от майка и баща, свързали живота си официално в една фамилия. Да не са му уроки! Във Върбица пък от 14 деца, само 2 знаят какво значи семейно огнище. Можем да продължим така до безкрай...
Оставям настрана всеизвестното, че големият бич на българското семейство е сиромашията. Като че ли моето поколение (роден съм 1944 г.) живееше в разкош!
Но според разни кой знае от къде появили се социолози, политолози, зози и т.н. материалните затруднения били водели до понижаване на психологическия климат в дома. Подчертавам – дома, защото това е думата, която присъства и в живеещите в брак, и тия, дето битуват на „семейните начала”, че и еднополовите.
Вярно е, че бедността навсякъде по света води до проблеми. И физически, и социални, и психически. Само дето в нашия рай нещата стоят по-иначе.
Д-р Христо Хинков, психиатър с 30-годишен стаж, главен експерт в Националния център за психичното здраве, казва, че големият наш проблем е, че „хората полудяха да разбогатяват. Побъркаха се по богатство. Извън парите и натрупването на богатство не остана нищо друго...”
И следствие на това вече 20 процента от децата ни страдат и имат емоционални и психически проблеми и затруднения в развитието. Само дето двадесетте процента са нещо много общо. Като средната заплата, дето всеки знае, че я има, но малцина я вземат.
Та да уточним: процентът на децата с отклоненията – емоционални и психически – сред родените от съжителства на семейни начала е 50 процента. Модерните съжителстващи, каквито и розови блянове да ги свързват, нямат капацитета да предоставят на децата условия, при които те да достигат самостоятелност и нормално развитие.
Училището отдавна не може да запълни тази празнина. То е емигрирало дори от елементарните си задължения. Подобно държавата. Която двадесет и две години вече не й дреме за необходимостта от социализация на подрастващите. Няма ги вече институции като летни лагери, казарми и всякакви там, макар наивни и несъвършени, но все нещо посяващи.
И на тяхно място не е дошло нищо ново. Всичко е оставено на телевизията, а тя възпитава само педерастия. Прочее – не само у нас. Кърт Вонегът още преди четвърт век е казал, че свестните американци телевизия не гледат.
Никой не оспорва факта, че в цял свят семейството е в криза, а ценностите, издържали хилядолетия, традициите, дето се казва – не са такива, каквито бяха. Само че всичко това, което е шлагер днес, си е само запетайка и никога няма да стане точка.
Да ме прощава стария плагиат, носител на Нобелова награда за литература сър Уинстън Чърчил, но ще перифразирам ето така една негова любима фраза, близка до сърцето и на нашите родни политици: Вярно е, че семейството е нещо ужасно и отвратително, но засега човечеството не е измислило нещо по-добро!
Общочовешките ценности все един ден ще заемат мястото си, твърдят световни психолози, социолози и биолози (защото проблемът е и биологически) . Семейството е неизменно, смятат те, тъй като то отколе е видов признак на човека.
Извратеният модел обаче, по който се формираме, ще остави у нас някое и друго изгубено поколение. Родените деца без брак ще се въртят в омагьосания кръг – един Дантиев Ад, само че духовен.
При тях, според научни изследвания, най-остро се отразява небалансираното хранене, недостатъчната двигателна активност, употребата на психоактивни вещества, рисково сексуално поведение, влошено качество на живот изобщо. А отдушникът – училище, липсва. Материалната му база е архаична, у даскалите няма желание за професионално развитие и възприемчивост към нова методология.
Според китайския (откраднат от българите) календар били сме в Годината на Заека. И тя минава под знака на издигане на ролята и значението на семейството.
В Китай - може би.
Не и у нас.
Поне докато не се сбъдне пророчеството от времето на моето детство, че през двехилядната година щели да дойдат китайците... Е, малко са позакъснели, дано дойдат. Белким те ни оправят. Досега нито византийци, нито турци, нито германци, нито руснаци можаха. Може би пък късметът ни е в китайците. Там открай време поне семейството е свято!
