Последният неремонтиран обор във фермата на хазартния бос и ченгето
04 Юли 2011, Понеделник
Петър Петров е малко над 40-те. Захванал се с краварство, паралелно със залите с ротативки и автосервизите,
Автор: Здравка Христова
които има във Велико Търново. През 2004 г. негов приятел наел ТКЗС-арската кравеферма в дряновското село Керека. После той починал и оставил като наследник на неблагодарния бизнес хазартния бос.
„Първоначално се канех върху двора от 70 декара да правя вилно селище, защото районът е много живописен, но после реших да стана кравар” - разказва Петров, известен в старата столица с прякора си Пешо-Студента. Купил на търг краварника за 80 000 лева. По програма САПАРД хванал „последния влак“.
Наел си специален човек, който да му изработи и защити проект и през февруари 2008 г. получил одобрението на Министерството на земеделието за сумата от 1,440 млн. лв. Реално обаче му превели 261 хил. лв. С допълнително теглен кредит от близо един милион лева, той съборил оборите до основи и ги вдигнал наново.
В момента там има три халета по 650 квадратни метра всяко, изградил е и доилна зала със специализирани машини и техника.
От починалия си приятел наследил 6 крави и четиридесетина овце. След 7 години във фермата се отглеждат 81 дойни крави, 20 бременни юници и още 50 телета и юници. Капацитетът на фермата е за 300 животни и 170 дойни крави.
Неин управител сега е бившият шеф на РПУ - Велико Търново
Йордан Дойнов. След като се пенсионирал, той се върнал на село, сдружил се с Пешо-Студента и така днес въртят една от най-елитните кравеферми в северна България.„Проблемът е, че започваме от нищото. Няма качествен материал. Едно време комунистите може да бяха всякакви, но имаше институт в Стара Загора, където се поддържаха породите.
Ако сега искам да си купя 20 хубави юници, няма от къде да ги взема. Трябва да си ги произведа. В момента доим 60 крави, останалите ги храним, за да си произведем животни. Сметката не излиза“, оплаква се Петър Петров. От жалбите му обаче става ясно колко навътре е в новия бизнес. За да затворят цикъла, Петър Петров и експолицаят Йордан Дойнов купили мандрата между Дряново и Габрово.
С нея се сдобили като платили дълговете на друг приятел. Правят по 100 тона сирене и 60 тона кисело мляко на месец. „Предишното правителство даваше по 20 стотинки субсидия за литър първокачествено мляко. Парите не стигаха, защото фермите бяха много, а качественото мляко - не. Ако всичко беше по правилата, проблеми нямаше да има.
На мен 20 стотинки ми покриват годишно изхранването на животните. Съотношението между цените на млякото и фуража трябва да бъде 2:1, за да има някаква финансова рентабилност. В момента 65 стотинки ми е фуражът, продавам си млякото на 80 стотинки, и то на моята мандра, сметките не излизат - коментира Петров.
- При предишното правителство взимахме по 60-70 хил. лв. субсидии годишно за кравефермата и бяха добри пари. При сегашното взехме 20 хил. лева за същите животни“, казват още двамата фермери. „Глобен съм веднъж и си бях виновен - признава си Петър Петров. - Първата година от лакомия да вземем повече пари, записахме повече пасища. Заградихме ги, но не ги изчистихме и си платих за гяволията глоба от 30 хил. лева.
Вече си знаем, имаме 1000 декара пасища, толкова си чистим, за толкова получаваме пари. Не е добре кравите да са на паша, защото многото движение не води до много мляко. В Германия кравите основно са на фураж“, дава за пример той.
Пресметнал е, че с пашата излиза по-евтино. „Ако ги спра, на ден трябва да давам на крава по 30 килограма силаж, който е по 12 стотинки и отделно 6-7 килограма концентриран фураж, плюс слама и става много пари”. Храноденът на една крава на ден в неговата ферма излиза по 7-8 лева.
Сега Петров и съдружникът му Дойнов са започнали да правят торово стопанство за 360 хил. лв. по 121 мярка за модернизация в кравефермата в Керека. Имал договорки с германска фирма, която да изгради газгенераторна станция за производство на електроенергия от кравешката тор.
„Докато земеделските стопани бяхме без данъци, имахме стимул за работа. Сега те карат да укриваш доходи. Ако се изкарват пари”, да, съгласен съм. Както е при хазарта, плащам си 10 % за игралните зали и нямам грижа, но се изкарват пари, коментира Петров. Пресметнал е, че с кравефермата и мандрата на кантар ще кара поне още 2-3 години. „Ще се мъчим, после ще видим. Не може да е все така”, премерено оптимистично казва Петър Петров.
