В стария панелен блок са стаени мечтите на Юлия – да бъде заедно с децата си
23 Юни 2011, Четвъртък
Защо си ги родила тези пет деца? Държавата ли е длъжна да ти ги издържа? – с подобни упреци бездушните чиновници в Община Нова Загора
Автор: Гергана Господинова
посрещат молбата на 36-годишната майка на пет деца Юлия Цветкова да не бъде гонена от общинското жилище. Заради неплатени наеми безскрупулните чиновници от месеци притискат беззащитната българка да напусне апартамента доброволно, дори я заплашват, че ще я изведат от там с общинска полиция.
При първата ни среща сълзите в очите на Юлия бликаха неспирно, докато ми разказваше за арогантното отношение на общинските служители, за ужаса и страха, които я връхлитали всеки път при мисълта, че ще остане на улицата с петте си деца.
И от Общинския съвет на Нова Загора не й подали ръка. Молбата й за помощ дори не стига до разглеждане в комисията по социални дейности и вероятно е потънала в нечие чиновническо кошче за отпадъци.
Орисията да бъде многодетна майка се превръща в най-големия кошмар за младата жена, която след раждането и на най-малката си рожба остава без работа за дълго време. Всеки работодател, при който е кандидатствала, отказва да я назначи с дискриминационното оправдание, че заради петте деца можело да й се налага често да излиза в болнични.
Единствените средства, с които Юлия разполага, за да се грижи за малките Роза, Минка, Мария, Динко и Надя, са детските надбавки – общо 170 лева на месец. Тази нищожна сума пари едва стига за насъщния, и от нея нищо не остава за наема и месечните сметки. Електроразпределителното дружество няма милост и оттам хладнокръвно спират захранването на жилището.
Юлия обаче не спира да търси начин за по-добър живот, защото иска достойно да отгледа децата си, а не да ги захвърли в някой дом. Усилията на младата майка най-накрая се увенчават с успех – тя намира не само работа, но и разбиране при собственичката на малко заведение в Нова Загора.
Дора Трифонова също е от многодетно семейство – отрасла е с двама братя и една сестра и затова разбира проблемите й и я окуражава да търси правата си.
Започването на работа връща надеждата у Юлия. Това, което пречи щастието й да е пълно, е, че се налага да живее разделена от децата си. Заради ангажиментите си на работното място тя е принудена да изпрати Роза, Минка, Мария и Динко при баба и дядо в село Загорци, а лошите условия в общинското жилище прокуждат 12-годишната й дъщеря при другата баба, която живее в града – нали все пак трябва да ходи на училище.
А в отдалеченото на 8 км от общинския център Загорци такова няма, както няма и детска градина, че и здравен пункт дори.
Прекрачвайки прага на спретнатия двор на бабата и дядото, по нищо не може да се разбере, че там живеят малки деца. От никъде не се чува детски смях и типичната за палави хлапета глъч, не се виждат и разпилени играчки.
Просто защото… тези дечица на Юлия нямат играчки. Единственото им разнообразие е малка люлка, направена с любов от техния дядо. Дори и тя обаче показва живота в нищета, защото представлява парче стара дъска, завързана с канап.
При втората ни среща с Юлия животът й е по–различен.
След безкрайните моменти на отчаяние и неравна битка с институциите, многодетната майка най-сетне е получила подкрепа от добри и сърдечни съграждани.
А натрупаните задължения за наем на общинското жилище и за неплатена електроенергия вече са изчистени, като за тях се погрижиха от ръководството на телевизия СКАТ.
След две години в тъмнина в дома на Юлия вече има електричество, а след като първата молба за помощ до Общинския съвет на Нова Загора беше потулена, оттам вече обещават втората да бъде разгледана от комисиите.
Дали местните съветници ще проявят човеколюбие и отговорност предстои да разберем. Засега Юлия вярва, че мечтата й как наесен първокласникът Динко, хванат за ръчичка с мама, ще може да прекрачи училищния праг като другите българчета, все пак ще се сбъдне. Както в сънищата й.
