Миналата година ансамбълът за турски народни песни и танци в Кърджали се е представил много успешно в Текирдаг и тази година е поканен лично от кмета на турския град Адем Далгъч да участва във Фестивала на черешата. Вива Булгаристан!
22 Юни 2011, Сряда
Някога, преди 155 години, когато политическите брожения и възрожденският културен порив достигат невиждани дотогава върхове,
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
пробудените българи спонтанно организират свои неформални обединения с културни, просветни и благотворителни цели.
Първите стожери на това зараждащо се гражданско общество са родните читалища – „типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност“, според определението в Уикипедия.
Законът за народните читалища пък ги дефинира като „традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи“. Спор няма – читалището си е чисто нашенско ноу хау за правене на широка масова култура, каквато светът не познава.
Без да подценяваме някои други фактори, несъмнено то е спомогнало много за укрепването и съхраняването на българския дух в най-мракобесните времена от историята ни.
Именно то е предоставило сцена и за първото театрално представление у нас – побългарената „Многострадална Геновева“, с което отваря път на още една муза към сърцето на нашего брата.
Не случайно и целите, формулирани в Закона за народните читалища, покрай всичко останало, са те да задоволяват потребностите на гражданите, свързани със: „запазване обичаите и традициите на българския народ“ и „възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание“.
Обаче – йок! В Кърджалийския регион нашите родни български и народни читалища бавно, но сигурно се превръщат в турски културни центрове, за което „Десант“ алармира в бр. 96 от 11 март т. г. И както „говорят“ последните афиши, този процес все повече продължава да се задълбочава.
Така например информация от началото на април информира, че към кърджалийското читалище „Юмер Лютфи” се сформират още два клуба. Първият е титулован претенциозно като Клуб за култура и образование „Юнус Емре”. Негов председател е бившият експерт по турски език Харун Бекир, което е в съзвучие с една от основните му задачи, а именно – „организиране на курсове по майчин турски език“!!!
В противоречие с цитираните в Закона за читалищата цели за „запазване обичаите и традициите на българския народ“ е и идеята клубът да проучва „бита и културата на... турското население в областта“. Машала, братя кърджалийци!
Покрай тези си усилия за „утвърждаване на националното ни самосъзнание“, за което е призвана читалищната институция, въпросният клуб се кани да открива и школа по народни инструменти. Какви точно – гъдулка или саз, кавал или зурна, засега ревностно се пази в тайна, но пък гръмко е оповестено, че успешно завършилите ще бъдат възнаградени с гостуване за около две седмици в Турция, където ще посетят културно-исторически места.
Става ясно също, че в момента читалище „Юмер Лютфи” води преговори с фондации и организации за поемане разходите по пребиваването им край Босфора – и без думи се подразбира от каква националност са те.Другият новосформиран клуб е този на хумористите в Кърджали. Всъщност той съвсем не е нов и вече наброява 35 лета съществуване.
Ново е само името му, което досега е било „Хитър Петър“, но вече ще се казва – дръжте се, за да не паднете: „Хитър Петър – Насреддин Ходжа ООД”. Ама без майтап! Смешно, смешно, та чак тъжно. Но мотивът на това превъплъщение е, че „и от турския национален герой Насреддин Ходжа, могат да се извлекат много философия и народен хумор“, както обяснява трансформацията един от доайените на местните майтапчии Христо Станчев.
За това, че турцизацията превзема българските народни читалища в кърджалийско с пълна сила, говори и фактът, че културната институция тази година организира тържествен пролетен концерт, с който на 23 април за първи път бе отбелязан в областния център... празника на детето в Турция!!!
Програмата, както може да се досетите, бе „изкована“ от изпълнения на турски народни песни и танци. А освен тях – виж ти каква изненада – стихотворения, посветени на детето, пролетта и... България?!?
Всичко това пред зоркия поглед на височайшите гости в състав Генералния консул на Турция в Пловдив Рамис Шен, председателя на Областния съвет на ДПС в Кърджали и кмет на Джебел Бахри Юмер и Районния мюфтия Бейхан Мехмед, като цялата проява бе финансирана с подкрепата на кърджалийската общинска администрация.
Вълнуващи са и предстоящите културни мероприятия. С трепет в читалище „Юмер Лютфи” очакват как техният ансамбъл за турски народни песни и танци „Кърджали“ ще се представи на традиционния 47-и Фестивал на черешата, който ще се проведе от 17 до 20 юни в побратимения турски град Текирдаг. Там те ще се борят за приза „Златна череша“.
Подобно на костилката на цитирания актуален в момента червендалест плод присяда на гърлото жизнерадостното съобщение за предстоящото откриване на 22 юни на фотоизложба на тема: „Незаменимият завет на дедите ни – Едирне“!
Както е оповестено, тя е организирана от Регионалната дирекция на Анадолската агенция в Едирне (!) и Дружество за турска култура и изкуство – Кърджали, а като гост на събитието се очаква да пристигне лично „валията на Едирне“ (това – последното, звучи така достолепно – почти като „султана на Бруней“!). Хайде, нека сме наясно – в родната географска топонимия град Edirne не съществува.
На български той се нарича Одрин! Едирне си му викат турците. Гърците пък го зоват Адриануполис. Но така се получава като в района за майчин език се спряга турският. Какъв ли в случая ще е запечатаният в снимките-експонати „незаменим завет на дедите ни“?
Като за капак след един месец – на 16 и 17 юли, след 14-годишно прекъсване в Ардино ще се възроди фестивалът на... турския фолклор в България. Организатори на това му трето издание са Община Ардино и местното читалище „Родопска искра 1921”, „със специалното участие“ на Министерството на културата. Нашето.
Впрочем подобни форуми има още няколко – през май се провежда Традиционен събор на турския фолклор в местността Демир Баба теке, дело на Община Исперих; а през октомври с. Руйно – Регионален събор на турския фолклор, чийто инициатори са Община Дулово и Културно-просветно дружество „Аккадънлар”. В превод името на последната организация е „бели кадъни“.
Някак спонтанно това навява асоциация за бели робини...
То май натам върви работата, както народните ни читалища изпълняват дълга си с „опазване“ на българщината в кърджалийския край.
Защото както е тръгнало повсеместно там да се затрива националното ни самосъзнание, освен да се предадем в робство на все по-обсебващата духовността ни турцизация, нищо друго не ни остава.
