Преди избори синдикатите искат пари, а властите дават

Автор: Анна Петрова

ако се налага, минималната работна заплата, допълнителните  плащания към  пенсионерите и социалните помощи, които трябва да  бъдат ориентирани към най-слабите категории от населението, да бъдат актуализирани и въведени в едно друго, ново равнище, или еднократно да бъдат изплатени компенсации.

Това заяви навръх 24 май в Благоевград президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той аргументира позицията на КНСБ с това, че трета година в България всички доходи са замразени, а инфлацията расте.

В предупреждението на най-голямата синдикална конфедерация към управляващите се съзира едновременно заплаха и безсилие.
Това съчетание е абсурдно само на пръв поглед.

В действителност обезсилването и обезличаването на българските синдикати е тенденция с 15-годишна давност, а безсилието им е причина стачките и масовите протести по нашите земи да плашат само гаргите и синдикалните лидери. Последните – защото са поредните „слуги на обществото”, венчали се за постовете си, докато смъртта ги раздели. Като президента на КТ „Подкрепа” д-р Тренчев, например…

Някога синдикатите свалиха Луканов. После имаше още няколко години, когато миньори и металурзи можеха да изметат всяка власт…докато властта тихомълком замете поминъка им с безумни приватизационни сделки.

Така се стигна до сагата с индиеца Митал и агонията на хилядите работници от „Кремиковци”, на чийто протести тройната коалиция се грееше като на изстиващ мангал. Или до миньорите на Христо Ковачки, които бяха принудени да гласуват за партията му по списък и с автобуси…

Сега синдикатите просто блъфират.

Върнете се за малко към декларацията им, задръжте за миг дъха си, докато четете справедливите по принцип искания, които ще бъдат защитени с „всички възможни средства, в това число с натиск и протестни действия” и щом стигнете до страховитото „или” - дайте воля на емоциите си – защото там пише: „или еднократно да бъдат изплатени компенсации”.

По дяволите, с какво могат да бъдат компенсирани милионите „работещи бедни”, пенсионери или просто безработни за 3-годишното замразяване на доходите в най-бедната европейска страна?

С нищо, но от сърце – бодро, предизборно, след добре отрепетирани благодарности към партията и лично към любимия пръв партиен и държавен ръководител – мир на обещанията му!

Медийни изяви и тихи стъпки

С това плашат синдикатите, с това клатят властта.
В Благоевград Пламен Димитров съобщи, че КНСБ започва национална кампания за защита на основните трудови, социални и синдикални права в две посоки - информационно-медийни изяви на синдиката, организационни стъпки и законодателни инициативи.

Преди да заспите от обещаната скука, чуйте поне какво следва, ако парламент и правителство не се стреснат.

„Ако до края на юни, заяви Димитров, ние не видим адекватни мерки за промяна на доходите…КНСБ ще предприеме консултации с "Подкрепа" и със своите колеги, за да сондира мнение за готовност за протестни действия за защита на доходите на хората”.

Боза, просто боза! А може и слаба бира от консултации и сондиране на мнения. Сега вече, щом освободите дробовете си от попържните по адрес на беззъбите български синдикати, сигурно си давате сметка защо те линеят; защо членската им  маса непрекъснато намалява, защо заплахите им са повече бутафорни, отколкото реални.

Попитайте емигрантите

Да, попитайте вече емигриралите, както и онези 200 000, които казват, че искат да се махнат, защото им е писнало – да кажат какво мислят за българските синдикати и имат ли полза от платения членски внос. Попитайте също така металурзите от „Кремиковци” или работниците от бившата рафинерия „Плама” – ако помните какво беше това, или моряците от някога могъщия океански риболовен флот. Какво направиха и правят синдикатите за всички тях?

Защо емигрантите ли? По много причини. Една от тях е написаното неотдавна от германското списание „Шпигел”. В статия, озаглавена "Легално робство", българските преселници в Германия биват сравнявани с робите в древна Спарта.

"Повечето не говорят немски и живеят нелегално, работейки за по 3 евро на час. Като граждани на ЕС те не влизат в нито една от интеграционните програми” – пише „Шпигел” и допълва – „За имигрантите от турски и арабски произход има интеграционни курсове и помощи. Българите и румънците са оставени на произвола на съдбата".

Списанието обяснява на читателите си:"Тези нови граждани на ЕС, пристигащи в Германия, са често последната брънка от социалната верига. В някои от големите градове те стоят на по-ниско социално стъпало от турските и арабските имигранти, които често са техни работодатели или хазяи".


Прокудени и без надежда

В душите и телата си, в мечтите си тези немили-недраги българи са ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ. Казвам го без ирония и без илюзии, че който и да е от българските управници – излъгал хиляди да гласуват за него – ще понесе каквото и да е възмездие, освен бумеранга на следващите избори.

В лицето на емигрантите българските синдикати са загубили онези стотици хиляди, които даряваха профсъюзните искания с потентност. КНСБ и КТ „Подкрепа” навлязоха в третата възраст, преди децата на техните основатели да разберат що е национална стачка и има ли тя почва в България.

Но сега идват избори – време е за търговия. Синдикатите искат пари. Не много, защото американският надзирател на „независимото” българско правителство – стипендиантът на фондация „Знаме на мира” Симеон Дянков – е много стиснат,  толкова стиснат, че ако можеше да яде арматурно желязо, червата му щяха да произвеждат карфици.

Пари няма да има – нито за пенсионерите, нито за работещите бедни – ако Бойко Борисов прецени, че може да има полза от стачки и протести.

Мнозина анализатори смятат, че разводът на „Атака” с ГЕРБ е режисирано активно мероприятие, даващо възможност на Борисов да поиска предсрочни парламентарни избори по схемата „три в едно”, заради липсата на парламентарна подкрепа. Целта е да се изпревари отлива на избиратели от ГЕРБ, вещаещ след 2 години истинско фиаско от царски тип.

Ако този сценарий е истина, то Борисов има нужда от малко стачки и протести – за цвят и за алиби.

Но пък, ако придворните политолози и политическата интуиция на Борисов се обединят около друга хипотеза, то Дянков със сигурност ще развърже кесията. Преди избори властта не прахосва пари, тя ги инвестира.

А синдикатите просто паразитират около наедрялата снага на властта…


Ало, ГЕРБ, безработицата се увеличава!
Защо така, господа Борисов и Дянков?

През първото тримесечие на годината безработните в страната са 395 500, а коефициентът на безработица - 12 на сто, съобщи Националният статистически институт.

В сравнение със същото тримесечие на 2010 г. броят им е по-голям с 54 500.

Безработните младежи (15 - 24 навършени години) са 67 300, а коефициентът на младежка безработица достига 29.1 на сто.
Продължително безработни (от една или повече години) са 208 400, или 52.7 на сто от всички безработни, като в сравнение с първото тримесечие на 2010 г. броят им се увеличава с 46.1 на сто.

Данните са ужасяващи, но има и по-лоши.
НСИ няма как да скрие факта, че работят едва 40% от хората в трудоспособна възраст.

Всъщност по този начин статистиката дава недвусмислен отговор на въпроса излизаме ли от икономическата криза. Може да се каже и кога ще стигнем европейците по жизнен стандарт, ако продължи да управлява Борисов – ще ги стигнем след смъртта, и то при условие, че задгробният живот е еднакъв за българи и западноевропейци.

И последно – в най-добрия вариант в момента синдикатите са по-слаби и немощни с 400 000 души, отколкото преди година. Но пък партиите могат да се опитат да нахранят гладните и безработните с програми и обещания.

Тъжно е! Но в случая разумът и гневът могат да са по-полезни от съня на примирението.




В категории: Горещи новини