“Дворчето” на хотел “Пясъчни лилии” е захапало част от плажната ивица - факт, който убягва единствено на контролния орган РИОСВ
04 Юни 2011, Събота
В продължение на стотици години вятърът като виртуозен скулптор е извайвал песъчинка по песъчинка край морския бряг уникалните пясъчни фигури на елегантни дюни.
Автор: Диана Славчева
Хълмистите навявания защитават сушата от вълнението на морето по време на буря и дават убежище на множество безгръбначни животни и редки и застрашени видове земноводни, влечуги и бозайници.
Само в тях може да виреят редица специфични растения като крайморски ветрогон, морска горчица, пясъчна метличина, вълмо, приморска люцерна, пясъчен ечемик, пясъчна псама и много други видове.
Изключително ценна е пясъчната лилия – ароматна нежна красавица, оцеляла до наши дни от времето на терциера. Днес обаче нейните естествени находища по българското черноморско крайбрежие са силно застрашени от безогледната му урбанизация и безотговорното отношение на туристите към родната природа.
Законодателят е предвидил дюните да бъдат обявени за природни забележителности и защитени територии. Според закона за устройство на черноморското крайбрежие те са публична държавна собственост, която не може при никакви условия да бъде обявявана за частна. Върху тях, естествено, е забранено всякакво строителство.
Нормативният акт изобщо забранява изграждането на каквито и да било сгради и върху плажната ивица и 100-метровата ивица навътре от морския бряг. Като изключение, ако теренът не е плаж, е допустимо единствено ниското строителство на обекти с височина до 7 м.
Напук на тези разпоредби, досами прибоя край созополския къмпинг «Веселие» се издига 5-етажен хотелски комплекс. Бетонният мастодонт вече има акт 16 и предстои въвеждането му в експлоатация. Той носи името на едноименния резерват «Пясъчни лилии» и е обявил в сайта си, че «буквално граничи с резервата».
Наши читатели свидетелстват, че част от сградата е построена върху пясъчни дюни, като върху пясъка е насипана пръст, озеленена с грижовно поддържан райграс. Пясъкът от дюните дори е използван директно като строителен материал на обекта. Нашият екип пък се натъкна на табела, набучена директно върху дюните и обявяваща, че това е «Частна собственост»!
За обикновения човек всичко това несъмнено е фрапиращо незаконно. Но за институциите, призвани да се грижат за спазването на законите, подобно безобразие е напълно оправдано. Формално погледнато, всичко със строителната документация на обекта е наред.
Разрешението за строителството е издадено миг преди Закона за черноморското крайбрежие да влезе в сила. И тъй като той няма действие със задна дата, се приема, че ваканционният комплекс е напълно законен.
От официалния отговор на РИОСВ-Бургас до редакцията става ясно, че имотът дори не попада в защитена територия, тъй като още «преди промяната на предназначението на земята е бил непроизводителна горска територия – дворно място, а не пясъчни дюни»!
Подобна интерпретация на реалността наподобява начина, по който дяволът чете евангелието. При положение, че всеки може да установи наличието на дюни край и под хотела с просто око, родните институции да твърдят, че това е дворно място, а не пясъчни дюни, е повече от скандално. Но все пак е факт! Или от бургаското РИОСВ се опитват да ни убедят, че ни се привиждат миражи.
От същото писмо на екоинспекцията разбираме още, че в интернет страницата на хотелския комплекс «неправилно е посочено, че същият граничи с резерват «Пясъчна лилия». Той, резерватът, бил на 1,4 км от комплекса, а в съседство с него се намирала природната забележителност «Нос Агалина» и «Пясъчни дюни местност Каваците».
Естествено – незасегнати от «законния» строеж. Според Уикипедия, «площта на защитената местност е била намалена, като обществена тайна е, че това редуциране на защитената територия е извършено под натиска на собствениците на съседен туристически комплекс».
Дворното място край морския бряг е придобито по изпитаната схема чрез прословутите заменки от близкия до Йордан Цонев бизнесмен Йосиф Спиридонов, известен сред приятелите си като Йоско.
За него се говори, че е един от спонсорите на предизборната кампания на созополския кмет Панайот Рейзи. Предприемачът участва в управлението на десетина фирми, занимаващи се с най-разнообразни дейности – земеделски услуги, търговия, транспортни услуги и дори търговия с горива.
По непотвърдена информация, освен „Пясъчни лилии”, той притежава и други хотели по Южното Черноморие. Новата му тръпка се казва „Палмов център” и наскоро щедро окичи безвъзмездно Бургас с 300 екзотични палми.
Според друга информация, земята край къмпинг Веселие в размер на близо 6 декара не е заменена, а е закупена от горския фонд от „Ай джи холдинг” за 61 157 лв, или по 5,3 евро на квадратен метър, а след това е препродадена на Спиридонов за много повече пари естествено. Съсобственици на „Ай джи холдинг” са Георги Стриков и Иван Георгиев.
Имената на двамата пловдивчани бяха замесени в скандала с придобиването на 17 дка земя на територията на бившия къмпинг „Златна рибка”. Заради неизгодната за държавата заменка, извършена ден преди да бъде приет Законът за заменките, преди 2 години бе повдигнато обвинение срещу бившия шеф на Националната агенция по горите доц. Стефат Юруков.
Независимо как е придобита собствеността върху терена под комплекс „Пясъчни лилии”, е странно как е направена Оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС), като той на всичко отгоре попада в защитена по директивата за птиците на Натура 2000 зона.
Дори и за неспециалистите е очевадно, че бетонното недоразумение, проектирано лично от зам. декана на архитектурния факултет на УАСГ арх. Калин Тихолов с размаха и помпозността на НДК, налазило направо на плажа, на 5-6 метра от вълните, няма как да не се отрази неблагоприятно на специфичната крайморска растителност и животинския свят, който обитава полуунищожените дюни, пардон – дворно място, и започващите непосредствено до стените му уникални скални образувания, фиорди и скали на нос Агалина. Защото на всички е ясно къде точно ще се изливат фекалните и отпадните води, които неизбежно ще се „произвеждат” от обитателите на този мастотонт.
Нека само си представим за какви количества става дума – освен жилищата, които са 102, в комплекса ще функционират още кафе бар, открит бар, ресторант, СПА център, търговски обекти и пр. Така че романтиците, които посмеят да си разпънат палатка тук, както в добрите стари времена, най-вероятно много бързо-бързо ще се изнесат от района със стиснати носове и възклицания като в онази реклама на ароматизатори: „Уф, че мирише”...
Само дето не съществува такъв ароматизатор, който да успее да премахне лошите миризми от поредния засран участък от красивата българска природа. Където още отсега смърди – на екскременти, екологично престъпление и чиновническа безотговорност.
