В стремежа си да модернизирамe визията на родната ни планета, все по-често стигаме до гротескни архитектурни и дизайнерски решения.
Автор: Яна Славянска
Следствие на прекомерното оригиналничене, на бял свят се пръкват здания, чието предназначение трудно може да се разгадае от пръв поглед. Жертва на нестандартното въображение на урбанистите стават дори култовите църковни сгради. Ако случайно отнякъде не се подава кръст, е буквално невъзможно човек да познае, че това е храм Господен!
В никакви канони не се вписва дори една от новите църкви във Вечния град, приютил папския Ватикан. Това не пречи на нейния създател Ричард Майер да я нарича „Гордостта на Рим“, а също и „проект на хилядолетието“.
Според неговите творчески виждания трите паралелно разположени бетонни дъги символизират Светата Троица, а гладката огледална повърхност пред храма би трябвало да навява асоциации за водата, явяваща се важна част от обряда на Светото кръщение (сн. 1).
Най-внушителното извращение в църковното строителство е може би т. нар. Кристален събор, издигнат в калифорнийския град Гардън гроув (сн. 2). В превод името на града звучи много близко до природата – „градинска дъбрава“, но протестанската му църква почти изцяло е направена от стъкло и с всичките си 12 хиляди стъклени строителни елемента напомня по форма на огромен кристал.
От стъкла е изграден и будисткият храм в тайландската провинция Сисакет (сн. 3). Но материалът за него основно представлява стъклени шишета, оставени от туристите. Събраните в околностите половин милион бутилки се оказали достатъчни не само за неговото строителство, но и за изграждането на монашеските жилища и дори няколко къщи за туристите.
Разхвърляните наоколо железни капачки също влезли в употреба – от тях са изработени няколко пана с изображението на Буда.
Може би едно от най-странните здания, предназначено за Божи храм, е Баптиската църква на милосърдието в Балтимор, щата Мериленд (сн. 4).
В интерес на истината първоначално постройката е известна като „Най-красивият китайско-американски ресторант в Детройт“, но след като заведението е закрито, сградата приютява баптистите и се превръща в техен молитвен дом.
Скулптурата на Денис Опенгейм с гръмкото название „Устройство за изкореняване на злото“ (сн. 5) първоначално била замислена да краси Ню Йорк, но след като от Голямата ябълка отказали да й дадат поле за изява, се насочила към двора на Станфордския университет. Но и за това място творческото виждане на автора й се оказало твърде смело и в крайна сметка достигнала до Ванкувър.
Според нейния творец сградата е обърната от невидими сили и точно те били превърнали тази църква в устройство за справяне със силите на мрака. Преди 3 години това недоразумение е преместено в Калгари.
