В наличната България има все по-малко деца и все повече възрастни
10 Април 2011, Неделя
България загуби най-голямата в историята си гражданска война. Това показват оповестените на 5 април от НСИ първи данни от извършеното през февруари преброяване. Числата са безмилостни. В момента страната има 7 351 234 жители – малко повече отколкото след края на Втората световна война и с цели 1 597 415души по-малко отколкото през „рекордната” 1985 г.
Автор: Анна Петрова
Всъщност около 2/3 от тези хора са си отишли от белия свят – кой в съответствие със средната за страната продължителност на живота, кой по-рано, а на тяхно място не са се родили деца. Останалите отписани са за сметка на емиграцията. Но и едните, и другите са жертва на продължилия над две десетилетия преход, по време на който свои и чужди експериментираха с българския народ така, както и турчин не го е правил.
Формулировката „гражданска война” изглежда пресилена на фона на случилото се в някои бивши югославски републики например, но е съвсем на място, заради тези загубени 1,6 млн. души.
Без грам носталгия по социалистическото минало трябва да се отчете, че до 1989 г. България се управляваше лошо, но имаше сравнително добра социална политика и здравеопазване и затова запазваше положителен естествен прираст. И обратно: след 1989 г. социално-икономическата политика заприлича на развален до извратеност латиноамерикански модел, а здравеопазването бе съсипвано по-методично и варварски дори от образованието.
В резултат на всичко това вече трето десетилетие населението се топи като айсберг, довлечен в тропически води. Възможна ли е друга тенденция в страната с най-висока детска смъртност в Европа, с най-голям дял на смъртните случаи, причинени от инфаркти и инсулти, с най-голяма бедност и с най-ниско качество на живота?! Надали!
Статистиката отчита сравнително малък брой емигрирали от страната в периода 1992 – 2011 г. – 410 472 души. Това е „другата България”, която през 2008 г. изпрати над 2 млрд. евро, за да изхрани и облече своите близки в родината. Очакваше се след влизането ни в ЕС броят на гастарбайтерите да намалее и тази прогноза се потвърди, но спадът е едва с няколко процента.
Очакванията са обаче в близките години емигрантският поток да се засили – както заради инатливо застоялата се у дома икономическа криза и съпътстващия я ръст на безработицата, така и заради изтичащите рестрикции за работа на българи в страните от ЕС.
Немили-недраги са и стотиците хиляди българи, напуснали родните си места, за да търсят работа и препитание другаде в страната. Неравномерното развитие на отделните региони продължава да е недъг на управлението.
Така бедният Северозапад се обезлюдява и обеднява още повече; столицата остава притегателен център заради ниската безработица и по-високото заплащане, морските градове привличат строители и обслужващ персонал в сферата на хотелиерството и туризма.
Вътрешната миграция е увеличила населението на София с почти 119 000 души, прибавила е 16 000 към жителите на Пловдив и почти 14000 към обитателите на Варна, но е прокудила 11 892 от Враца, 14 338 от Плевен, 11 400 от Смолян, по 7-8 000 от Видин, Добрич и Ямбол.
Едва 29 % от населението живее в селата и нищо чудно, че все по-трудно изхранва България в непосилна конкуренция с евтиния внос на плодове и зеленчуци от съседните държави.
Със смъртта на допотопната ни индустриализация все повече жители на малките градове тръгват на гурбет към петте най-големи населени места, но и там чудеса вече не стават, така че и преселението е почти символично.
В България има 5302 селища. Седем града са с население над 100 хиляди души. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. 427 селища са с население до десет души. Най-малкият град в България е Мелник с 208 жители.
Най-голямото село в страната е село Лозен, Софийско – 6 276 души.
Все на гърба на дефектите в териториално-селищното устройство са фактите, че в десетте най-големи села живеят неколкократно повече хора, отколкото в десетте най-малки града, както и това, че в 186 населени места не е преброен нито един жител.
Към нелицеприятните тенденции трябва да отбележим и това, че с най-високи темпове нараства делът на населението над 64 години.
Такива са близо ¼ от жителите на Видин, Монтана, Кюстендил, Ловеч и Добрич. Младеят София, Благоевград, Варна и Бургас, но и това е до време при наличната ниска раждаемост и висока смъртност.
България се топи и остарява. Със сигурност същото се отнася и за българите, но на този етап още не са известни данните от преброяването за делът на определилите се за цигани, турци или например ескимоси.
Страната ни остава на светлинни години от средното жизнено равнище на ЕС и в последните години тази дистанция се увеличава, вместо да намалява. След всички войни от началото до средата на ХХ век българите са се захващали здраво да възродят страната си и да я напълнят с деца. Сега се чудят какво да правят, докато премиерът им цинично подмята, че който няма пари, не трябва да прави деца. Но може да се самозадоволява, като сади картофи.
Тъжна е тази история за намаляващото кръвообръщение в Балканския апендикс на Европа…
