След множество коварни хули и контестации от продажни безродници и брумбауери, които не се посвениха да отрекат едни от най-зверските жестокости в българската история, в навечерието на тазгодишното честване на Освобождението ни от турско робство, героичната саможертва на избитите в Батак след потушаването на Априлското въстание българи най-сетне бе овъзмездена.
Всички патриоти с радост посрещнаха решението на Светия синод загиналите в
баташкото клане да бъдат обявени за светци. Самата канонизация ще бъде извършена лично от българския патриарх Максим на 3 април, а от Пловдивската митрополия се похвалиха, че вече се рисува и иконата на баташките свети мъченици.
За наш срам, тя няма да е първото зографско изображение на жертвите на кървавата епопея. Още преди години музеят в героичен Батак изложи създадена от американски художник тяхна икона, макар и несанкционирана от християнския канон.
Да не говорим, че иначе нерегистрираната у нас Българска старостилна църква причисли още преди една петилетка избитите в Батак християни към сонма на светците. Но по-важно е все пак, че най-сетне и официалната църковна власт у нас почете с канонизация мъченическата им кончина.
Този акт разпали с нова страст идеята да бъде канонизиран и Апостолът на вярата и свободата ни Васил Левски – нещо, за което „Десант“ писа в миналия си брой в публикацията „Кой се страхува от иконите на Левски“.
Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров припомни тези дни, че в последните тридесетина години този въпрос неведнъж е бил поставян пред Светия синод. Но идеята дякон Игнатий да бъде обявен за светец упорито е отхвърляна от върховния клир заради това, че по време на революционната си дейност безспорно на най-великият българин му се е наложило да отнеме човешки живот. Като контрааргумент на това ексминистърът без портфейл, отговарящ и за вероизповеданията у нас, изтъкна, че не е прецедент да бъдат признати за светците личности, които са убивали – сами или по чужда заповед.
На фона на цялото това инатене на висшите ни духовници да не канонизират мъченичеството на Левски, звучи странно признанието, че той е „изпълнил на дело Христовите заповеди“, както пише в официална информация на Софийската митрополия по повод отбелязването в столицата за 138-и път паметта на йеродякона.
Нещо повече – по време на панихидата, отслужена в негова чест в древния храм „Св. София – Премъдрост Божия”, в който се съхранява и кичур от косите му, в словото си Знеполският епископ Йоан изтъква: „Той никога не загърби Църквата, не пропускаше да се изповяда и пристъпи към св. Христови Тайни и да сее надежда и упование сред нашия народ. И нека тази любов, която вдъхновяваше йеродякона, да вдъхновява и нас днес. И да знаем какво може вярващият човек с любовта си към Бога да стори с любовта си към ближния и отечеството си... Светата Църква като чадолюбива майка няма да забрави своето достойно чедо“.
Дали пък тази реч и последвалото литийно шествие до паметника на Апостола не е знак, че Синодът е напът да преосмисли позицията си по повод канонизирането на така или иначе неформално признатия за светец от целия български народ национален герой – с надежда се питат миряните?!
Вестник „Десант“ и телевизия СКАТ споделят мнението, че Васил Левски е една от най-светите личности в многовековната ни българска история и с право трябва да заеме своето достолепно място в християнския пантеон на най-тачените ни светци. Затова и настояваме възможно най-скоро да се свика Богослужебната комисия, която да оцени по достойнство доказателствата за светостта на мъченика за нашата свобода – Дякона.
