Сливен разкрива във филм хайдушките си сборища


Сливен разкрива във филм хайдушките си сборища
Тук, в „Планината на непокорните“, и днес може да се чуе как Балканът пее хайдушка песен..., снимка: Исторически музей - Сливен
21 Януари 2011, Петък


На 17 януари се навършват 132 години от освобождението на Сливен. Известен още и като Града на стоте войводи, той крие в околностите си край Сините камъни десетки места, свързани с героичното си хайдушко минало. По повод честването на кръглите годишнини от рождението на своите бунтовни съграждани Панайот Хитов и Хаджи Димитър, специалистите от Сливенския исторически музей заснеха документалната лента „Планината на непокорните“.



Автор: Диана Славчева, slavcheva@desant.net

Навлизайки в балканските дебри, камерата неусетно ни пренася във времето на хайдушкото движение. И тъй като историческите материали и документи за този славен период са доста оскъдни, през обектива за него безмълвно разказват местата на хайдушките сборища; пътеките, по които са крачили четниците; пещерата, в която се е крил и зимувал Панайот Хитов с част от вярната си дружина... „Минавахме под водопади, лазихме в пещери, катерихме се по канари. Искахме младите хора да видят многоликото и оставало досега анонимно присъствие на възрожденския борчески дух в тази хайдушка планина. И когато се изкачат до местността Кушбунар и отпият от живителната вода на едноименния извор, да не си мислят, че това е само място за барбекю, а за знаят, че то е било едно от хайдушките сборища. Неговите околности кътали скривалище за оръжие, а това, че преди много векове тук е имало църква, добавя още святост към този обект“ – разказва една от създателките на филма Мария Кирова.

Кинолентата „Планината на непокорните“ е озвучена с емблематичните хайдушки народни песни, вдъхновени от живота на Хитов и Караджата – „Панайот Бойки думаше“ и „Караджа дума Русанки“. С внушителната сила на автентичния български фолклор те допълват културно-историческата информация за гордия Сливенски Балкан и разпалват националното ни съзнание. Авторите на фирма се надяват, че той ще докосне сърцата, особено на младите българи, и те, минавайки вече край монумента на Хаджи Димитър например, няма да го възприемат само като един мраморен силует, а истински ще усетят присъствието на безсмъртните ни войводи в героичната ни история и народната памет.



Родната къща на Хаджи Димитър в Сливен, снимка: Авторът

В категории: История , Културен Десант , Горещи новини , Фоторазказ

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки