Строй се! Равнииис! Мирно!!
Свободно… Преброй се! Девет, десет, единадесет…такаа…щом сте повече от 10 – имате право на участие в двучасовото организирано маршируване по жълтите плочки, наречено „първа пешеходна туристическа обиколка "Опознай София – централна градска част". Сред спирките по маршрута са Богословският факултет до храма „Света Неделя” (Самият храм не е включен, вероятно заради различните тълкувания на терористичния акт в него през 1925 г.); хотел
"Шератон"; Ротондата "Св. Георги Победоносец"; Президентството и Археологическият музей-Българската народна банка; Народният театър "Иван Вазов"; Руската църква "Св. Николай Чудотворец"; църквата "Св. София"; храм–паметникът "Св. Александър Невски"; Народното събрание; паметникът на Цар Освободител. Преди месец новаторската възможност да се запознаете със столицата бе представена лично от кметицата Йорданка Фандъкова, а централните медии умилително съобщиха, че се предвижда пешеходната обиколка да се провежда организирано при минимум 10 участника, всяка сряда и събота от 9.30 – 11.30 часа.
Като забравим факта, че „Балкантурист” организираше подобни обиколки в далечните времена преди още да стане собственост на „Мултигруп”, а от години предприемчива фирма също забавлява с такива разходки, но гледките за мераклиите текат покрай прозорците на кокетни двуетажни автобуси, остава дребнавата аритметика, че от новата придобивка годишно ще се възползват толкова хора, колкото посещават мачовете на ЦСКА от началото на новия шампионат. Малко, а? А добрата идея е на една ръка разстояние – нужна е
обиколка за депутати.
Така хем богоизбраните ще видят по един непознат начин града и част от хората, които им плащат заплатите, хем избирателите ще се отърват от усещането, че всеки депутат е вид кентавър, състоящ се от глава на човек и тяло на „Мерцедес”. По разбираеми причини обиколката за народни представители ще е с леко изменен маршрут – от парламента към Народното събрание, което не значи, че ще се тъпче на едно място.
Нека послушаме техния екскурзовод:
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви за момент да застанете с гръб към парламента и с лице към Светия Синод. Виждате голям безплатен паркинг, който е само на една ръка разстояние, безплатен е, денонощно охраняван е и е разположен на едно от най-красивите места в София – площада пред храм-паметника „Александър Невски”. А сега моля за внимание – добрата новина е, че това е паркингът за вашите лични автомобили. Можете да оставяте тук колите си и през уикенда. Важното е да не забравяте, че когато ползвате служебна кола, тя ще ви вземе не от тук, а от входа на парламента. И още нещо, моля ви – не давайте милостиня на хората от сградата, разположена южно от паркинга. Това са учени от БАН, а не просяци…
Такаа… Нека сега преминем от другата страна на площада. Както знаете, той е традиционно място за политически митинги и културни прояви. Последната от тях бе мега-концерт на звездите от „Пайнер”. Не, не знам дали са изпълнили любимата на премиера Борисов балада:”Батальонът се строява за последен път”.
При кмета
В частта от площада, граничеща с Паметника на незнайния войн и гроба на Иван Вазов, виждате още един специален паркинг за служебно ползване, стопанисван от Столична община. Тук могат да паркират сътрудниците ви, поне явните.
А сега нека минем по пътеката между Вечния огън и старата черква „Света София” и стъпим на тротоара от задната страна на храма. Точно срещу вас е сградата на Столична община, откъдето започна походът на Бойко Борисов към високите етажи на властта. А на тротоара вляво и вдясно от вас…всъщност няма място за пешеходци. Това е служебният паркинг за колите на кметицата и осемте й заместника. Забелязвате ли – над разчертаните паркоместа е издигнат кокетен сенник, който да предпазва возилата на общинарите от слънчев удар. Можете да паркирате тук в извънработно време, ако решите да посетите култовата бирария „При кмета”. Ето тук е историческото място, на което преди години Вежди Рашидов влезе в люта схватка с полицаи, попречили му да остави колата си под прозорците на кмета.
От парламент в парламент
Нека се върнем сега на жълтите плочки и застанем на стълбите на парламента с лице към паметника на Цар Освободител. Тук депутатите си правят така наречените „семейни снимки” при тържествени случаи, а на площада около паметника от време на време има протести… впрочем при новото правителство май вече няма. Но не се притеснявайте – при всички случаи е като в песента на Веселин Маринов – „Нашата полиция ни пази”.
Да повървим по „Царя” в западна посока. Така… вдясно е Домът на армията – тук се правят чудесни приеми за ВИП-ове; на отсрещния ъгъл е руската черква; след 200 метра следва Царския дворец, който не върнаха на царя, защото всъщност е бил конак и след още 200 метра – внимание – отново Парламент. Да, познахте – това е бившият Партиен дом на БКП, но сега е сградата, където всеки от вас има кабинет. На източната страна на площада е големият, безплатен, денонощно охраняван паркинг за вашите лични автомобили; вътре в двора има места, ако дойдете със служебна кола, а сътрудниците ви могат да паркират където и да е по тротоарите, заобикалящи сградата, в която някой ден ще има нова, по-голяма и луксозна пленарна зала за парламентарни заседания. Между другото, тук е кухнята-майка, в която се готвят прословутите депутатски кюфтета, има и приличен ресторант – нека да се подкрепим.
Измисленият рай
Както виждате, в импровизираната пешеходна обиколка за депутати „По жълтите павета” липсват сградите на Министерски съвет – защото депутатите и така добре знаят, че в момента страната се управлява оттам, както и на президентството – защото ГЕРБ все още не управлява и там.
Става дума за нещо друго. По време на така нар. тоталитаризъм съществуваха несметен брой привилегии, достъпни единствено за частта от върхушката, допусната в ложата на „правоимащите”. По онова време нямаше кой знае колко милионери, пък и парите, сами по себе си, не можеха да осигурят дори и частица от благата на правоимащите. Прословутото „Дело №1” срещу Тодор Живков на практика бе фокусирано именно върху системата от привилегии, с чиято помощ ловко управляваше бившият Първи. Днес нещата изглеждат различни, само защото богатството получи шанса за равнопоставеност с политическите привилегии, но не и защото бонусите за правоимащи са намалени – вкл. абсурдното право на депутатите за безплатно ползване на градския транспорт.
Същевременно, поне в София, местното самоуправление се изражда в бизнес-мениджиране в полза на управляващите. От доста години общински съветници от различни партии гласуват като директорски борд на голяма корпорация и дори не признават данъкоплатците за свои акционери. Крещящ пример за безогледно превръщане на общественополезна практика в схема за източване на пари е опорочената „Синя зона”. От начин за краткосрочно платено паркиране пред институции и банки, „зоната” се трансформира в злокачествено образувание, обхващащо целия широк градски център с перспектива да стъпи и в покрайнините. И докато обещаните десетки подземни гаражи и буферни паркинги около спирките на метрото остават само на хартия, „инвестирането” на Столична община в бяла боя и контрольори на платеното паркиране продължава… и все повече продължава да трансформира услугата в рекет.
В нашата импровизирана пешеходна обиколка неслучайно разходихме днешните „кентаври” по местата за безплатно паркиране. Може да им е за последно, ако не проумеят, че зад всяка кола, набутана в ада на задръстванията и липсата на места за паркиране, стои поне по един гласоподавател. Правилно чухте – гласоподавател, а не обслужващ персонал на „правоимащите”…
