Ст.н.с. д-р Георги Корчев е роден в София през 1945 г. Завършил е „Физика“ и е специализирал „Физика на атмосферата“ (метеорология) в СУ „Св. Климент Охридски“. След това преминава аспирантура в Ленинградския хидрометеорологичен институт в катедра „Теоретична физика на атмосферата“. Служител в БАН от 1973 г. Няколко години е работил и за Световната метеорологична организация в Женева. Директор е на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН от декември 2009 г.
- Д-р Корчев, през последните десетина години може ли да се каже, че в България се наблюдават значителни аномалии в метеорологичното време или нещата са в рамките на нормалното?
- Ако говорим за екстремни метеорологични ситуации, които са свързани с интензивни валежи, с много високи и много ниски температури - такива ситуации е имало, има и ще продължава да има. Но това, което показват непрекъснатите ни наблюдения чрез нашата система от 1000 пункта на територията на страната и на базата на резултати от научни изследвания, ние си правим определени изводи, които показват, че от края на 1970-те години се наблюдава една тенденция към затопляне. Това е общо за територията на страната и то потвърждава и резултатите от изследванията, насочени към изясняване на промените на климата в регионален и глобален мащаб. Т. е. глобалното затопляне, за което се говори през последните години, се наблюдава и в нашия регион.
- Какво сочат наблюденията ви?
- Те сочат, че през втората половина на този век зимите са по-меки. Има и нещо друго, което е много интересно – че средногодишната температура на въздуха през 2009 г. е била с 1,2 градуса по Целзий над обичайните за страната температури. Резултатите, които ние получихме чрез модели, с помощта на които симулираме промени в климата на нашия регион, показват, че в периода от 2020 до 2050 г. средногодишната температура на въздуха ще се повиши с около 2 градуса. А за периода 2050 – 2100 г. ние очакваме средно за страната повишение в интервала между 3 и 3,5 градуса. И освен това тези модели показаха, че честотата и интензитета на екстремните метеорологични явления - интензивни валежи, екстремни температури и други, също ще се увеличат. Това се потвърждава и от някои наши наблюдения в момента. Например, през месец юли 2010 г. валежите на територията на нашата страна превишават три пъти, т. е. 300% нормата. Наблюдават се валежи за едно денонощие, които преди 20-30 години са падали за един месец.
- Накратко казано - аномалиите са налице.
- Да, точно така. Това сочат изводите от наблюденията, които се извършват организирано още от 1850 г. Ако анализираме данните, то се вижда. Редували са се години с аномално високи температури, след това години с ниски температури, но като правило в по-дълъг период е видно, че температурата се е запазвала константна величина. Докато през последните години ние говорим за глобално затопляне и ако проследим графиките, ще видим, че действително се наблюдава тренд на покачване на температурите. При това нашите измервания показват, че 2009 г. е 12-та поредна година с температури по-високи от обичайните за страната. Т. е. през последните 12 години наблюдаваме тенденция на покачване на температурите в България.
- На какво се дължи глобалното затопляне?
- Това е един въпрос, който непрекъснато се задава. Хората питат – кои са причините за промените в климата и дали човешката дейност оказва някакво влияние върху тях. На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Безспорно, човешката дейност е част от сложния комплекс от фактори, които диктуват промените на климата на нашата планета, но аз винаги давам следния пример: Ако погледнем глобуса, ще видим, че Световният океан заема някъде около 75% от територията на Земята. Остават около 25% суша, където има човешка дейност, въздействаща върху климатичните промени. Големите индустриални центрове в света обаче не са толкова много. Отделно, в тези 25% влизат огромни пустинни територии, тропически гори, както и много места, където човешката дейност не е толкова активна и тя не оказва някакво съществено влияние върху тези територии. Т. е. човешката дейност е концентрирана все пак в една малка част от тази 1/4 от сушата. И това, което се изхвърля в атмосферата, в резултат от човешката дейност, е по-малко от това, което изхвърля в атмосферата един вулкан. Знаете сега в началото на тази година това изригване, което беше на вулкана в Европа. Помните този огромен облак, който покри практически цялата територия на Стария континент, как затрудни въздухоплаването. Един такъв вулкан изхвърля в атмосферата повече замърсители, тук говорим за прах, отколкото човешката дейност. Така че да се говори еднозначно, че тези промени в климата се дължат единствено и само на човешката дейност, е неправилно. Правилният отговор е, че тук влияе един сложен комплекс от фактори, като в него присъства разбира се и човешката дейност.
- А кой е основният фактор?
- Има различни теории, но еднозначен отговор няма. Тук има причини от чисто астрономически характер - разположението на планетата Земя в Слънчевата система, измененията, които настъпват там. Както и измененията при Слънцето, който е основният източник на енергия за всички атмосферни процеси. Имаме сложен комплекс от фактори, които действат паралелно, а връзките между тях не са линейни. Действат сложни нелинейни взаимодействия, които много трудно може да бъдат проследени, за да се даде категоричен отговор кой е основният фактор, влияещ върху изменението на климата на нашата планета.
- Според някои учени пък настъпвал ледников период.
- Да, това е една от теориите на един наш колега, който работи в Института по астрономия – че от 2012 г. ще започнат резки понижения на температурата и едва ли не ще вървим към ледников период. Всеки, който се занимава с този проблем, може да твърди, че неговата теза е единствено правилна и вярна. И всеки учен има право да защитава своята теория, но в случая аз не искам да го коментирам.
- Освен повишаването на температурата, има ли други тревожни тенденции?
- Да, и те са свързани със зимния период. Нашите изследвания показват намаляване на снежната покривка, което пак се дължи на глобалното затопляне. Това ще доведе до намаляване на водните запаси в планините, защото те се формират най-вече от запасите от сняг, който се натрупва през студеното полугодие. Ако ние имаме едно намаление на снежната покривка, това при всички случаи ще повлияе върху водния ресурс на България. То влияе сериозно и на туристическия бизнес, който също е зависим от снежните запаси в планините. Изкуствените машини за сняг от своя страна предизвикват все повече негативни реакции сред еколозите.
- И последен въпрос, малко по-политически – разбрахме, че ви е орязан бюджетът, ще трябва да се правят реформи във вашия институт. Каква е ситуацията...
- Много силно ни е орязан бюджетът, имаме недостиг от 1,5 млн. лева. Нормално бюджетът ни е 7-7,5 млн. лева, а сега е 5,5 млн. Това сериозно затруднява нашата работа. Има една група при мен, която я викам след около пет минути, и която трябва да прави бюджета за следващата година, както и да планира рамката до 2013 г. Ние искаме много точно да покажем какво ни е необходимо в този бюджет, за да можем да работим като една нормална метеорологична служба и да можем да осигуряваме държавните и административните сектори, икономиката на страната и населението с необходимата хидрометеорологична информация. Това е свързано с прогнози на времето за различните райони на страната, със системите за ранно предупреждение за опасни и особено опасни хидрометеорологични явления. Такива системи ние сме развили през последните години. Те работят много успешно, така че тези затруднения в бюджета ние искаме да ги поставим на много високо държавно ниво и се надяваме, че ще получим разбиране. - Т. е. ще настоявате да се запази старият бюджет? - Да, разбира се. Ние не искаме много пари, ние искаме просто един минимум, който да ни осигури глътка въздух, защото паралелно ние разработваме един голям проект за пълна модернизация на българската метеорологична служба. На нас ни е пределно ясно, че държавата през следващите години няма да може да отдели пари за такава модернизация, ние ще поискаме тези средства да постъпят по линия на европейските фондове. Такива примери има вече с някои от новите членове на ЕС.
