24-майска манифестация в София през 70-те години на миналия век
22 Май 2010, Събота
Преди 50 години „А, б, в... Лъчи към знанието. Лъчи, изплетени от умовете на двама мъже, отдали всичко на това велико дело – да се даде писменост на славянските народи. Повече от сто години ние празнуваме този ден. Той се е влял в кръвта ни...” – така започва репортажът на БТА за празничната манифестация по случай честването на 24 май през 1960 г., публикуван във в. „Труд”. Подробностите от него са повече от кинематографични и четейки ги днес, картината от този ден буквално оживява пълнокръвно пред очите ни:
„Часовите пред Мавзолея се сменяват и фанфарите оповестяват началото на парада. Направена е голяма кошница. Дръжката й е увита в зеленина и божури. А вътре – дечица-цветя. Облечени в зелени дрешки, на главичките им шапки като цветя – макове, маргарити, синчец. По-нататък друга картина. Пак в кошница стои момиченце. Облечено е в дълга бяла рокля, с бяло венче на главата. И стиска до сърцето си бяло гълъбче. Бяло като душата на тия деца. Ох, такова щастие! Да тупкаш с малките си крачета по тоя площад, с твоите другарчета от училище, с твоите учители, а там от Мавзолея да те гледат и да ти махат с ръка ръководителите... Повечето ученици от средните курсове манифестират своите трудови успехи. В 8-мо средно училище са направили малък локомотив. Той диша сега, пухти на площада. А червените букви говорят: „В похода към кумунизма ще работим не само с ръце, но с ум и сърце”. Девойките от Техникума по керамика и стъкло са вдигнали красиви вази, изработени от тях... Студенти от Висшия селскостопански институт носят житни класове. Над студентските редици е издигната разтворена книга с цитати от речта на Георги Димитров пред Лайпциския съд. Незабравими часове напред! Не към чуждите граници, не към война и унищожение, а към наука!”
Преди 70 години
Как се е чествал празникът на буквите двадесет години преди това добиваме представа от страниците на в. „Вечерна бургаска поща”. През 1940 г. в София на пл. „Александър Невски” се е отслужил молебен, на който са присъствали всички министри, „начело с министър-председателя г. Богдан Филов, представители на двореца, видния германски спортен водач г. Ханс фон Чамерн унд Остен, германския пълномощен министър г. Ритховен и др.”
В същия ден в кв. „Пясъците” на Бургас „...след молебена, словото за празника, хоровите песни и декламациите всички деца, на брой около 350, заедно с учителите си, начело с трикольорното знаме и едно барабанче, манифестираха и пяха из улиците на поселището. След това, както преди обяд, така и след обяд, има весели хора пред училището. Празникът мина весело за всички” – обобщава накрая вестникът.
Преди 90 години
Коментарите за празникът от онова далечно време звучат твърде любопитно за ушите на днешните съвременници. Така например „Работнически вестник” в броя си от 23 май 1920 г. пише:
„Буржоазията – както всяка година, така и сега, ще празнува Деня на Кирил и Методий. Това тя прави под маската на културен и просветен празник”. Но Кирил и Методий принадлежат на своята епоха и те са общославянски писатели и книжовници. Тяхната дейност отрича националистическата тесногърдост на съвременната буржоазия... Бойкотирайте буржоазно-чернокапското и монархическо тържество!” – призовава вестникът и продължава: „Борете се за действителна всенародна просвета и наука на трудовото училище в собственото комунистическо общество”.
По нататък от статията става ясно, че честването на светлия празник е предизвикало драматични събития в много български градове:
„В Русе градоначалникът забранява свиканото на закрито от Партията събрание за празника на Кирил и Методий. В Троян окръжният управител на полицията издава заповед за изземване на издадения от младежкото дружество позив по повод празника на Кирил и Методий и арестува печатаря Керяшки. В Лом командирът на ІІ конен полк в самия ден на чествуването изпраща своя адютант, конно отделение и пехота, въоръжени, за да разтурят тържеството на учениците в двора на прогимназията. Но това не му се отдало да извърши. През целия ден тържеството е заобиколено с кордон от въоръжени конници и пехота, но въпреки това то завършва успешно, така както е било предвидено”.
Много по-драстични са събитията обаче, които се случват на 24 май на следващата година – 1921-ва. Тогава комунистическия партиен орган съобщава, че:
„На 24 май агентите й (има се предвид „агентите на буржоазията”, б. а.) със знанието, съдействието и под ръководството на властта към 11 ч. преди обяд хвърлят бомба върху шествието от столични ученици, които минават по бул. „Дондуков”. Полицията е на местопрестъплението, но тайнственият атентатор пред нейните очи благополучно „избягва”. Вместо това се надава войнствен вик: „Комунистите извършиха атентата!”.
Слава Богу тези времена отдавна са останали в историята и споменът за тях е запечатан само между пожълтелите страници на партийния печат. Днес празникът на светите братя е повече повод за размисъл за бъдещето на нашата просвета, писменост и култура и все по-рядко се използва за политически цели и пропаганда.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
Текстове към снимките:
Снимка 1: Момент от величествената манифестация на столичния площад „Девети септември” (днес пл. „Княз Александър I Батенберг") Снимка в. „Труд”, 26 май 1960 г. Снимка 2: Честване на празника на св. св. Кирил и Методий през 30-те години на 20 век
Снимка 3: Едно от първите чествания на деня на създателите на българската азбука Св.Св. Кирил и Методий, някъде между 1920 и 1930 г.
