За такава е обявена „Септември“ на Гео Милев. Тя вдъхновява именити чуждестранни творци. По нея е създадена дори италианска опера
Едно от най-величествените и патетични произведения в българската литература е поемата „Септември” на Гео Милев. Заредена с неподправен гняв и трагизъм, тя бележи недостижим връх в българския експресионизъм. Доказателство за мощното й въздействие, което оказва върху четящите я, са многобройните й преводи на близо 30 езика, между които дори японски и китайски. При това на някои от езиците съществуват по няколко варианти на преводи – цели 4 на италиански и испански, 3 на английски и т.н.
Автор: Диана Славчева
В началото на април бе чествана 74-годишнината от румънския й превод – един от първите задгранични преводи (след този на руски и арменски език), дело на поета и белетрист от български произход Георге Дину, известен с псевдонима си Щефан Рол. Любопитното за него е, че е завършил Българското училище в Букурещ, където е учителствал някога Христо Ботев.
Един по-малко известен факт е, че драматизмът на тази безсмъртна геомилева творба вдъхновява не само преводачите, но и много художници и композитори. Така например италианското издание на „Септември” е илюстрирано от изтъкнатия италиански експресионист Ренато Гутузо. Българската връзка с именития художник се подклажда и от легендарната му любов към Жени Заимова – съпруга на военния аташе на нашата страна в Рим Стоян Заимов, син на генерал Владимир Заимов, за което разказва в мемоарите си "Бог ръка ми е подал" именитата българска поетеса. За илюстрация на гръцкия превод пък са използвани гравюри на Янис Рицос, чиято „Поема в синьо”, посветена на Гео Милев, служи за предговор на изданието. "Той обичаше света, но беше едноок,/ половината небе виждаше синьо,/ а другата половина виждаше черно. /А искаше целият свят да бъде син...” – така гръцкият класик увековечава Гео в творбата си. За него той е талант, "появил се не толкова поради, а въпреки балканските нрави".
Поемата „Септември” лежи в основата и на две музикални произведения. През 1928 г. американският композитор Антонио Модарели създава симфоничната поема „Септември”. По-мащабна обаче е творбата на маестро Фернандо Сулпици, който през 1969 г. написва партитура за пантономическа опера „Септември 1923“. Когато композира своето произведение, маестрото установява, че операта става твърде кратка, за да се представя като самостоятелна творба и се обръща към сънародника си Валтер Андреани, автор на геомилевия превод на поемата, с молба да му предостави допълнителна информация и материали. Адреани се захваща с превода и на недовършената поема на Гео Милев „Ад“ и на базата на този нов текст италианският маестро създава една втора част и въведение, с които получава една музикална творба, която е достатъчна по времетраене да бъде представена като опера. Сулпици я нарича „Човешка трилогия“ (“Trilogia umana”), тъй като Гео Милев е замислял поемата си „Ад“ като първа част на трилогия, вдъхновена от едноименното произведение на Данте. Операта е поставена на италианската сцена през 1974 г. и има представления в Перуджа, Терамо и Рим. У нас концертно изпълнение на това произведение е реализирано през 1977 г. от Камерния оркестър на тогавашния град Толбухин (дн. Добрич), а записът от него е излъчен по българското национално радио. По музиката на операта на маестро Сулпици професор Вера Бертинети от Римската академия пък създава модерен балет, който се играе на сцените в Рим, Неапол и „Пикола скала“ в Милано.
Мултимедийният успех на гениалната творба на безумно талантливия български поет е напълно закономерен. Признанието, което той получава по целия свят, е обобщено най-пълнокръвно от Дейвид Бейли – редакторът на английското издание на геомилевите творби от 1988 г., включено в поредицата на ЮНЕСКО „Представителни творби на световната литература”. „Септември” - казва той - е може би най-великата епическа революционна поема на ХХ век, а Гео Милев - един от най-забележителните поети, свързани с експресионистичното движение в Централна и Източна Европа след Първата световна война”.
Текстове под снимките:
Снимка 1: Слънчогледите – символ на вярата, но и на покосените надежди на народа в поемата „Септември“ вдъхновяват Ренато Гутузо за илюстрацията на италианското изданиие на творбата
Снимка 2: Гео Милев
Снимка 3: Маестро Фернандо Сулпици
