• Начало
• Те го казаха ...
• Вестник ДЕСАНТ - екип
• Реклама
• Контакти

• Новини
• Политика
• Общини
• Разследвания
• Репортажи
• Интервю
• История
• Парадокси

Добавена на: 11.03.2010 09:21
Брой 44
Автор : Лъчезар Лисицов Пет години след приватизацията на електроразпределителните дружества все още не е ясно защо тя бе извършена
През последните няколко месеца гражданите в бургаско се оплакват от чести примигвания или по-продължителни спирания на тока. Интересното е, че нерядко прецъкванията стават в малките часове на нощта, когато консумацията по принцип е ниска. Тъй като по това време повечето хора спят, те дори не разбират, че уредите им са станали обект на токов удар.
От БТК-справки ни съветват при ел. повреди да търсим телефон 0700 1 7777. На него обаче не отговаря оператор, а се включва автоматичен запис, който насочва  потребителя да набере „1“, за да се провери дали е възможно тонално набиране. След което обикновено връзката прекъсва.
Това естествено изнервя гражданите,  които са лишени дори от „изконното си право“ поне да изругаят диспечера на Енергото.
Отделен въпрос е, че те остават неинформирани за същината на проблема, както и за възможностите за неговото разрешаване.
Изпратихме до пресцентъра на ЕВН запитване на какво се дължат зачестилите токови удари. Поинтересувахме се и защо телефонът за повреди не върши никаква работа. Искахме да разберем също верен ли е слухът, че инкасаторите били пуснати в отпуск, в резултат на което сметките от предния месец щели да бъдат повторени, а на следващия щяло да се извърши изравняване.
Два дена след нашия имейл получихме отговор от пресцентъра на дружеството в Пловдив. В града на тепетата се намират почти всички структури на ЕВН. Централизацията обаче доста вреди на качеството на услугите. Реално единствената полезна информация, която получихме от централата, се отнасяше до телефона за повреди. Оказа се, че въпросният 0700 1 7777 бил за обща консултация, а при аварии трябвало да звъним на 0700 1 0007. Запомнете този телефон, вероятно често ще ви се налага да го ползвате. Изпробвахме го. След няколко автоматични прехвърляния и предупреждения, че ще ни подслушват, все пак накрая се чу и жив глас отсреща. Защо обаче от „Справки“ на БТК не ни дават този номер, а другия, който не ни върши никаква работа, е интересен казус. Все пак  говорим за стратегически за държавата компании, които са длъжни в името на гражданите да имат поне някаква елементарна координация помежду си.
Така и не ни се отдаде да разберем на какво се дължат зачестилите прекъсвания на тока от ЕВН. За сметка на това от дружеството подробно ни описаха как на 22 февруари е имало тричасова профилактика в район централен на Бургас.
Дали инкасаторите са в отпуск и ще имаме ли реални сметки за ток следващия месец също не получихме контретен отговор. Ето какво ни написаха от ЕВН по този въпрос, дано то ви успокои: Всеки клиент на ЕВН България Електроснабдяване АД заплаща консумираната електроенергия само по реално отчетените показания на своя електромер, като има визуален достъп до своя електромер и възможност за контрол на показанията на уреда.
Размерът на сметката за всеки клиент е строго индивидуален и зависи от неговата консумация на електричество през съответния отчетен период. Характерно за зимните месеци е покачване на потреблението, а оттук – и на стойностите на фактурите за електричество.
Очевидно служителите в пресцентъра на ЕВН са някакви „шменти-капели“, които вероятно смятат, че работата им е „да вкарат в мъглата“ с общи приказки и весели поздрави всеки, дръзнал да получи някаква що годе сносна информация за проблемите с тока.
Тези дни електроразпределителните дружества разбуниха духовете, като в общ хор поискаха ново увеличение на цените на тока. На какво основание - не стана ясно, след като инфлация от една година в България няма. В тази връзка специалисти по макроикономика изчислиха, че през последните десет години токът е скочил със 108 %, докато общият индекс на потребителските цени се е покачил с 81 %. Изводът на експертите е, че регулаторът (т. нар. ДКЕВР) не е успял да удържи ръста на цената на тока. Чии интереси се обслужват тогава, се пита в задачата.
Ако цените се покачват с цел инвестиции в името на по-доброто качество и достигане на митичните европейски стандарти, както обикновено ни баламосват, то тогава изниква въпросът с какво се е подобрило обслужването на абонатите след приватизацията през 2005 г. Напротив – от година на година положението се влошава все повече и повече.
Токовите удари се превърнаха в ежедневие – такова, каквото не помним от времето на Лукановата зима, когато поне знаехме кога ще ни дръпнат шалтера. Дистанцията с клиентите става все по-голяма, въпреки хвалбите за  инвестиции по отношение на обслужването им. Номерата на телефоните за връзка станаха с по десетина цифри, а отсреща автоматичен глас те прехвърля от едно място на друго, докато загубиш надежда, че някой в крайна сметка ще ти обърне внимание. Имахме цял еврокомисар за защита на потребителите, но и от това не последва нищо положително, въпреки хвалбите колко великолепно се е справила със задълженията си г-жа Кунева.
Казват, че в икономиката единственото по-лошо от държавния монопол е  частният. И не без основание вече сериозно започнахме да се замисляме има ли аджеба чалъм да се отървем от хватката на частните монополисти в енергоразпределението и от какъв зор държавата ни ги натресе преди пет години.
  Вашите коментари »

• Новини
• Новини от Бургас
• Политика
• Репортажи
• Партньори
• Информация за Бургас
• Бургас, Burgas, Bourgas

 
Вестник Десант 2009 Всички права запазени.

При използване на информация от електронното и печатно издание на Вестник Десант, цитирането на източника www.Desant.Net е задължително!
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите на сайта. Тези коментари не изразяват официална позиция на  Вестник Десант в електронния му и печатен вариант. Екипът запазва правото си да заличава коментари, които съдържат обидни квалификации и нецензурни фрази, уронващи човешкото достойнство или изразяващи расова, етническа и религиозна нетърпимост.

    Уеб дизайн и уеб програмиране KAK Development