Какво искат от нас душите на Задушница


Какво искат от нас душите на Задушница
Бог да прости нашите починали близки, приятели и сродници!Свещите за тях се палят ниско долу, а не на свещниците за здраве и успех
06 Ноември 2009, Петък


Молитвата и милостинята са двете крила, които ще помогнат на нашите покойници да стигнат до Небето

Автор: Десислава Главева

Тази година Архангелова Задушница, която винаги е съботата преди Архангеловден, се пада на 7 ноември. Както винаги това е добър повод да си спомним за нашите починали близки и да им окажем милост, като направим това, от което те най-много имат нужда сега.
Смъртта на близък човек или приятел е тежко изпитание. Всеки от нас е преживял или ще преживее подобно нещо, защото това е човешкият живот. Едва почнал и вече свършва. Но дори и много години да живее човек, смъртта пак си остава изпитание, защото е противоестествена. Човекът не е бил създаден за смърт, а за вечен живот и радост. Ала с греха смъртта влиза в човешкия живот и става неизменен спътник на Адамовия род. С Голготската Си Жертва обаче Христос отново отвори за всички нас вратите на Рая, които с грехопадението са били затворени и благодарение на Неговите страдания ние отново станахме чеда Божии. Затова всеки повярвал в Христа, получава възможност да отиде при Бога и да се сподоби с вечен живот.

Иконата на Възкресение Христово, в която Христос е изобразен как освобождава Адам и Ева от ада, а в тяхно лице и всички, които са избрали да Го приемат за свой Спасител

Докато човек е жив, той може да се потруди над своето спасение по начините, които Христос и Църквата са ни предали. Но когато умре, тогава нищо повече не може да стори за себе си. И тук на помощ могат и трябва да му се притекат неговите живи сродници и приятели.
Какво собствено могат да направят те за покойника? Явно е, че след като човек умре, тялото му се предава на тление и се превръща в прах. Затова е важно да се погрижим не толкова за него, колкото за душата, която продължава да живее. Разбира се, добре е веднага след смъртта да се устрои прилично погребение, да се направи опело и да се извика свещеник, (ако починалият е православен християнин). Да се сложи на гроба кръст, както подобава на християни. През комунизма кръстовете върху гробовете бяха забранени, затова на гробищата ще видим предимно мраморни плочи, но не плочи трябва да стоят над християнски гробове. Също така, близките не бива да прекаляват с прекомерни грижи за самия гроб за сметка на душата. Защото мъртвото тяло лежи еднакво в беден или богат ковчег, в разкошен или скромен гроб. Тялото почва да гние и загубва онези усещания, които се възприемат от телесните органи. Душата обаче продължава да живее и вече има нужда от друго в новия си живот.
Какво е нужно на душата и какво сме длъжни да сторим, ако действително обичаме починалия и желаем да му принесем своя дар? Кое наистина би го утешило?

Полезно е живите по-често да отиват на гробищата и да се помолят за своите починали близки, за съжаление днес така изглеждат бургаските гробища въпреки многобройните оплаквания на опечалените от лошата им поддръжка


На първо място молитвата. Както домашните, лични молитви, така и църковните. Добре е да запишем името на починалия, (ако е кръстен православен християнин) в църква, където ще се молят за него. Също така е хубаво и ние сами да се молим със специални молитви, които са дадени в Православните молитвеници или Псалтира. Трябва да се знае, че молитвите носят голямо утешение и за самите живи, които скърбят и страдат по своите покойници. Ако нашият починал близък не е бил кръстен, не можем да записваме името му в църква и да му отслужваме панихида, но можем да се молим в своите лични молитви и да палим свещи за него. Хубаво е имената на починалите да се пращат по манастири или в храмове, където се служи Литургия, за да бъдат поменавани, защото това носи огромно облекчение на умрелите. Също така полезно е за тях да се отслужват панихиди или трисагии (кратки заупокойни молитви). Това обикновено се прави в годишнината от смъртта или в съботен ден, защото в събота Христос Сам е бил мъртъв и пребивавал в адовата преизподня. Разбира се, помени се правят и в дните на Задушниците. Обикновено в петък следобед в навечерието на самата Задушница в храмовете се отслужват общи панихиди, а в събота вече свещениците са на гробищата, където отслужват частни. Трябва да се знае, че душата чувства възнасяните за нея молитви и е благодарна на тези, които ги извършават, като става духовно близка с тях, дори да няма физическо родство помежду им.
Другото, което носи голяма утеха на покойниците, това е извършваната за тях милостиня. Да нахраниш гладен в името на починалия или да помогнеш на беден е все едно като да го направиш на самия умрял. Милостиня може да се раздава дори за некръстени покойници. Добре е да се знае, че когато храним гладен и нуждаещ се човек, той ще яде, а в това време нашият близък ще се насища в отвъдния свят. Така че, в никакъв случай не бива да ни се свиди да даваме колкото се може повече и по-често милостиня. Няма случай човек да върши подобна жертва и тя да не му „се върне” било на него самия, било на починалия, за когото е правена. Милостинята може да бъде под формата на пари, храна, дрехи или други нужни за съществуването вещи. Дори само един хляб да подадем на гладен пак ще бъде от полза за нашите близки. Милостиня също е и добрата дума, с която можем да помогнем на скърбящ, да ободрим отчаян, да утешим страдащ. Милостиня е да посетим болен и да му окажем съчувствие в неговата болка, да навестим затворник, ако познаваме такъв и също да му окажем милосърдие. Изобщо християните не бива да се гнусят да помагат с каквото могат и комуто могат, но най-вече на хората, с които Бог ги среща в житейския им друм.
Затова нека не забравяме, че с милостиня за покойния бедните ще бъдат нахранени и облечени – така те ще се утешат телесно, а нашите умрели ще се наситят духовно.
Роднини и близки на починали! Вършете за тях това, от което те имат нужда сега и е по силите ви. Окажете милост на своите покойници, погрижете се за душите им! Подкрепете ги с молитва, с милостиня и с добри дела. По-често правете помени за тях! Не отлагайте, защото нашите близки чакат да бъдат поменати и скърбят, когато ги забравяме. Знайте, че за любовта няма граници, тъй като тя е единствената, която преминава през вратата на смъртта.


В категории: Вяра

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
07.11.2009 14:08:39
0
0
Благодаря ! Хубава статия .
1
Благодарен
07.11.2009 08:52:22
0
0
Благодаря за полезната информация! Бог да прости душите на мъртвите!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки