Тази година тържествата, с които се чества този ден, ще са повече от скромни
Автор: Диана Славчева
На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. На тази дата през 1838 г. става освещаването на храм „Свето Преображение Господне“ в Болград – неофициалната столица на българите, живеещи в Бесарабия, който се намира в историческия регион Буджак в Одеската област на Украйна (този район днес е известен като „Нова България“ или „Малка България“). Самият храм е построен за пет години с доброволния труд на близо 100 хиляди преселници от България.
След приемането на манифеста от 1762 г., който дава възможност на чужденци да се заселват в Русия, започва масовото преселване на българи на територията на Бесарабия, което продължава до началото на ХІХ в. Днес в република Молдова (по преброяване от 2004 г.) живят 65 хиляди българи, а в Украйна числеността на българската диаспора наброява 140 хиляди човека, което представлява болшинството от 205-те хиляди българи, живеещи в пределите на тази страна. В началото на 90-те години на миналия век някои от тези наши сънародници започнаха да се завръщат в България и сега техният брой тук надхвърля 7 хиляди. Една от тези бесарабски българи е и Райна Манджукова, която наскоро пое управлението на Агенцията за българите в чужбина.
Децата от родното село на Райна Манджукова Кайраклия (известно като с. Лущиновка), почти всички българчета, с гордост развяват българските знамена
Официална София предприема в последните години редица мерки по подръжката на бесарабската българска диаспора, като най-значимият акт в това направление бе откриването на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, поддържан с финансова помощ от българския бюджет, в който преподаването се води основно на български. Самото учебно заведение неофициално е наричано „български“ университет. Но преди две години неговият ректор проф. Николай Червенков, един от авторитетните лидери на българската диаспора в Молдова, изрази в електронното издание „Liter.net“ своята тревога и песимизъм относно бъдещето на бесарабските българи. Според него процесът на пробуждане на националното съзнание у тях започва на границата между 1980-1990 г., но възникналите след това икономически трудности в района силно са го затормозили, карайки хората да мислят повече за насъщния, отколкото за националния си ентусиазъм. Професорът е разтревожен, че именно българите са най-податливи на асимилация и цитира факта, че децата от смесени българо-молдовски бракове задължително се регистрират като молдовчета, докато ако един от родителите е например гагаузин по националност, децата в 90 % от случаите се пишат гагаузчета. Той е притиснен, че голяма част от бесарабските българи са изгубили вече своето национално самосъзнание и език и като пример за това посочва бившия премиер на Молдова Васил Тарлев – етнически българин, който не знае български език и счита себе си за молдовец.
Вълнуващата рецитация на „Аз съм българче“ на малката бесарабска ученичка „намокрило много очи“ в училищния салон в село Кринични, където били посрещнати участниците в експедицията „Българи зад граница“
Дали е така е много трудно да отсъдим, но това, което споделиха с нас участници в миналогодишната експедиция „Българи зад граница“ е повече от трогателно. Ангел Иванов разказва: „Посетихме Болгар, Измаил и още много други градове и села в Укайна, населени с етнически българи. Останахме изумени от това как тези хора са съхранили българщината във всичките й аспекти – и езика, и фолклора, и традициите... Прекрачихме прага на българските училища там и се смаяхме как са поддържани – несравнимо по-добре от нашите тук“.
По повод тазгодишншия Ден на бесарабските българи, в Молдова се предвиждат празненствата да се съвместят с тези, посветени на Деня на народните будители, съобщи специално за "Десант" Никола Драганов, втори секретар в посолството ни в Кишинев. По този повод се планира в училищата с преподаване на български език в страната да бъдат проведени открити уроци по темата за подвига на възрожденските писатели и революционери, които са създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. В голямото българско село Твърдица в Молдова ще бъдат проведени тържества и ще бъде изнесен фолклорен спектакъл. Празнични мероприятия ще бъдат организирани също в българския лицей “Васил Левски” в Кишинев. „За съжаление, тази година тържествата ще бъдат по-малко, тъй като икономическа обстановка в страната е изключително сложна и има проблеми с изкупуването на добивите от селскостопанска продукция, което е основен поминък на населението в селата с преобладаващо българско население" – разясни българският дипломат.
Децата от родното село на Райна Манджукова Кайраклия (известно като с. Лущиновка), почти всички българчета, с гордост развяват българските знамена
Вълнуващата рецитация на „Аз съм българче“ на малката бесарабска ученичка „намокрило много очи“ в училищния салон в село Кринични, където били посрещнати участниците в експедицията „Българи зад граница“
