Преди няколко години Православната църква в България се отказа от Юлианския календар по неизвестни причини и премина към Григорианския. Може би, това е в съответствие с европейските страни и някакви нови стандарти, но никой не се замисли колко противоречия се породиха от това в българските календарни дати, свързани с народните традиции и астрономическите науки.
Автор: Симеон Балевски
Ето някои примери:
Според Григорианския календар, на 30 ноември е Андреевден. Радиото, телевизиите и вестниците обявяват, че в този ден започва зимата и че денят започва да нараства с едно просено зърно (една минута). Това е смехотворна заблуда, защото зимата започва на 21-22 декември и денят тогава започва да нараства с една минута. И точно тогава е Андреевден според Юлианския календар, което българският народ знае от далечни години.
Според Григорианския календар, Андоновден е на 17 януари, а Атанасовден е на 18 януари. Пак тогава нашите медии почват да тръбят, че зимата си отива и гледаме към пролетта. Да, ама не! На тези дати зимата е най-люта. Тя преваля, стяга се за път едва в края на януари. Тогава, според Юрлиянския календар, на 30 януари, е Андоновден, а на 31 януари - Атанасовден. Затова народът казва: "Атанас си отива и зимата си отива..."
Друг пример за разминаване с действителността е Трифоновден, честван според Григорианския календар на 1 февруари. Тогава трябва да се зарязват лозята. Но на тази дата лозята все още са покрити от сняг и лед. На 14 февруари е Трифоновден според Юлианския календар, снегът вече се топи, времето позволява да се зарежат лозята. Добрите стопани никога не грешат. Не греши и времето. Затова народът е измислил ритуалите за благодарност, за здраве, за берекет.
Така е и с противоречивите обяснения на Преображение, което сега се чества на 6 август, а по Юлианския календар е на 12 август, когато и метеорологичното време се променя. По Григорианския календар Кръстовден е на 14 септември и тогава би трябвало да започва според тях есента. Всички знаем, че есента започва от 22 септември. Тогава е и Кръстовден, според Юлиянския календар.
В този ред и заблуди стои положението с Димитровден, Петковден, Илинден, Цветница и други.
Но има и нещо хубаво от въвеждането на Григорианския календар. Независимо от тези смешни абсурди - празниците никога не са в повече. Това, че имените дни, които българинът много обича и тачи се празнуват по два пъти - по стария и по новия стил, не пречи никому. Без значение е кой стил е стар и кой нов - важното е, че има празници. Нека да е весело. Лошото е, че сляпо подражаваме на запада и на 1 ноември може да кажем, че започва зимата, а пък лятото на 1 май.
