Смешния плач за триглавата ламя на Галя Горанова е неумело завоалиран под лавина от чуждици и отявлени думи
14 Август 2009, Петък
След самоувереното и, както се видя, абсолютно фалшиво твърдение на Иван Костов, че е погребал българския национализъм, след загадъчните предсказания и инсинуации на бивши управляващи и медии, след варварския полцейския терор и насилие над нейните активисти, днес ПП АТАКА съвсем спокойно и псевдонаучно се обявява за мъртва и без всякакво бъдеще.
Автор: Стоян Георгиев
Ако искате да се убедите в поредната манипулация за нейна сметка, прочетете статията на Галя Горанова „Три партии ще изгорят, за да свети Борисов”, публикувана във в-к „Сега” на осми август година.
Това е истински бисер на шарлатанията, на който би завидяла не само всяка нашенска ясновидка, наследница на Ванга, но и всеки индийски гуру, като онзи например, живеещ без храна и вода, само от досега си със слънчевите лъчи.
Отначало АТАКА се слага в „един кюп” с останалите две партии, подкрепящи управляващата ГЕРБ – „Синята коалиция” и „РЗС”, назависимо, че едната извърши криминалния грабеж на държавата, обявен за приватизация, а другата е творение на БСП, според откровените признания на Румен Овчаров. Но нали няма да повярвате, ако някой не прокрадва в измишльотините си и частица истина? Същото прави и авторката. Тя казва една истина и тя е, че АТАКА е в същата позиция, както и останалите две партии. Но това е цялата прилика.
Твърдението, че трите партии са „ни рак, ни щука” в парламента, т.е. нито са управляващи, нито са опозиционери, са меко казано наивни и издават пълно непознаване на полтическия ни живот и са ярка илюстрация на „дълбокомислената” родна журналистика.
Ако трите партии само подкрепяли ГЕРБ и не управлявали, щели за четири години, образно казано, да „ръждясат” от безделие и угаждане с някакви дребни благинки, подхвърлени им от великодушната ГЕРБ като на просяци. Каква идилия! След ръждясването, естествено, е да бъдат дадени за скрап и хвърлени на бунището на историята. Явно някой отново бленува в мокрите си сънища за смъртта на АТАКА, за нейното „трудоустрояване”. Фрази от типа на „политически нонсенс” и „формациите от миманса” говорят и за жалките напъни за модерност, и за презрителното отношение към българските патритоти. Човек би се запитал тази авторка с какъв произход е – дали е нашенка или е „чиста европейка”, макар още Алеко да възкликваше, че „европейци сме ний, ама все не сме дотам”, или пък служи на някой ориенталски господар, или пък е извънземна, слязла от небето „със зюмбюл в ръката”, както се шегуваше Хаджи Коста в комедията „Криворазбраната цивилизация”. Никой не знае. Остава открит само въпросът за „еничарската” омраза към българското, подобно омразата на измислената нация „македонска”, както и на българските слуги на ДПС, като Данчо Ментата. Защото всяко беззаконие ражда най-напред лицемерие и омраза, после пак беззаконие, а накрая терор.
Като античната Касандра, г-жа Горанова прокобно вещае бъдещата смърт на АТАКА, сякаш тази партия е дошла от небитието, сякаш тя не е плът от плътта на угнетния ни народ и неговата възмутена съвест. Какво означава например нейният израз „присъщата й кресливост”? Нима трябва да пеем „ода на радостта”, когато за 20 години у нас са построени над 1500 джамии, когато ни наричат „гяури” в родината ни, когато ни доведоха до социалното дъно, когато определят в Кърджали българските хайдути като „разбойници” и не искат да кръщават улици с техните имена? Нека ми отговори на тези въпроси уважаемата госпожа, а не да ни пробутва вмирисани и глуповати фрази. По тази логика Бенковски и апостолите от Априлското въстание са били може бе най-големите „кресльовци”, особено на Оборище. Но нима има борба без викове? Та нали викът е израз на най-дълбокото човешко страдание и болка? Нима трябва да ставаме роботи, излезли от романите на Карел Чапек, за да изпълнем сърцата си с лед, подобно фризери? Авторката вероятно ни намеква да си „налягаме парцалите” и изобщо да не реагираме на престъпленията и наглостта на една противонародна мафия, регистрирана незаконно като партия, която доскоро разяждаше държавния ни организъм. И тук си спомням за Вапцаровите стихове, много подходящи за манипулативните внушения на г-жа Горанова:
Бъдете щастливи, не виждайте как
настига ни буря, обвива ни мрак.
Вземете за почест пред нашта епоха.
Но моля... по-тихо! Но, моля... без ропот!
Накрая стигаме до „ритуалното самоубийство” на трите политически формации, които ще изгорят, за да свети Борисов, като холивудска мегазвезда.
Самата фраза ни напомня за филма от близкото минало ”Изгори, за да светиш”, посветен на конспиративната борба. Тук обаче някой друг ще изгори, за да светне Бойко. Чисто по европейски. „Човек за човека е вълк!”. Важно е само нашето преуспяване. Мила госпожо, препоръчвам ви да се занимавате с нещо по-подходящо за вашата крехка мисъл, отколкото политическите коментари, защото както беше казал Волен Сидеров: „Политиката е сурово и жестоко занимание”. Защо не пишете в някое модно или еротично издание? Имате образна мисъл, красноречие, не пропилявайте таланта си.
Твърденията, че електоратът на АТАКА щял да се стопи са, меко казано, твърде нахални. Та нали ГЕРБ спечели изборите, но всъщност победиха идеите на АТАКА? Нали „загиващата” АТАКА измъкна горещите кестени от огъня, докато господата и дамите от ГЕРБ хитро пресмятаха отстрани своите дивиденти? Та нали в Бургас именно АТАКА спря строежа на джамиите и стъпи на врата на мафията? Нали само тя беше репресирана от властта, защото беше и си остана единствената истинска опозиция? Това че изборите бяха манипулирани и бяха купувани гласове, за което най-невинно говореше и самата Цецка Цачева, е една от причините за днешното състояние на АТАКА. Но в действителност за нея да гласували 50 000 души повече от предишните избори. Това означава, че вашите черни прогнози са поредната опашата лъжа, коята се сипе над главите на патриотите.
Атакистите с подкрепата си за новия кабинет харизвали националистическата си хоругва на ГЕРБ и губели идентичност. Сякаш българският национализъм е папийонка или игла за вратовръзка, или розова панделка, за да се харизва под път и над път. Тука вече авторката ни поднася върховото постижение на своята некомпетентност и липса на всякакви познания за българския национализъм. Затова й препоръчвам да прочете книгите на Волен Сидеров за него и за българофобията и тогава вече да пристъпи към такива сериозни теми, които не са рекламни статийки за модни прически и нови дизайнерски търсения.
Тезата, че АТАКА съществувала като скачен съд на ДПС и след събарянето на своя враг-близнак умирала на часа, сякаш е погълнала като Сократ чашата с отровния бучиниш, е повече от смешна. Вярно е, че ДПС е най-сериозният проблем за България и АТАКА беше единствената партия, която не само явно я критикуваше, но и се бореше срещу нея. Тя и сега демонстрира политическа мъдрост, като не поиска нищо, за разлика от „Синята коялиция” и „РЗС”, и подкрепи безусловно ГЕРБ, за да спаси нацията от хватката на тройната коялиция и да покаже, че още е жив рицарският дух и „джентълменството” в политиката, неща, за които любезната дама, интерсно защо, даже не споменава. Но АТАКА свърши и ред други неща, предложи и доста законопроекти в Народнто събрание, които управляващите отхвърляха.
АТАКА не била във времето и времето не било в АТАКА. Тука е очевидна алюзията с крилатата сентенция на Апостола на свободата Васил Левски. Но защо именно тя се използва, за да се докаже нещо, което всъщност е точно обратното. Ако АТАКА не е адекватна на историческото време, тогава кой е адекватният? Нито РЗС, нито някаква измислена харизма на Бойко Борисов могат да унищожат българския национализъм, защото той е от векове за векове. Той не е модна прищевка на шепа партийни другари или олигарси, за него хората са загивали, той е пулсът и сърцето на нашия народ. Мрачната перспектива, че само подкрепяйки ГЕРБ АТАКА щяла да бъде по-билзко до целта, т.е до властта, като че ли това е цялата им политическа мечта е просто фарсова. Напротив, именно след предстоящите четири години влиянието на АТАКА ще нараства и в крайна сметка тя ще управлява този народ. Ето от това се страхуват някои кръгове у нас и се пишат такива гламави статийки с измислици и легенди.
„Юнак Бойко” сега ще се сражава с триглавата ламя, твърди авторката, и започва да го митологизира, както във фолклорния ни епос. Но там знаем, че са митологизирани едни от най-големите ни еничари като прочутия Крали Марко. След смъртта на трите конюнктурни според Горанова партии, щял да настъпи истинският разцвет за България, макар и „зорлем”. БСП и ДПС пак щели бъдат единстветната ни алтернатива. Боже, опази! Изводът от тази налудничава поанта е съвсем прозрачен. Гротесков плач по отминалите розови дни на тройното управление са истинският подтик за тази творба, неумело завоалиран под лавината от чуждици и отявлени лъжи.
Твърдението пък че АТАКА била създадена, за да „запълни опасната ниша на национализма и да предотврати раждането на автентична патриотична формация” е неоспорим шедьовър. Сигурно тази ”опасна ниша” щяха да я запълнят екстермистките легионери на Боян Расате или пък обемистата снага на Павел Чернев („сам юнак на коня”), този Юда на национализма. Само че кой ли кон би издържал толкова охранен юнак? Може би трябва да е някой чудноват вихрогон от приказките. Всъщност цялата статия не е нищо повече от една приказка и трябва да се отнесе към жанра на фантастиката и митологията.
Съветвам г-жа Галя Горанова да преразгледа своето творчество и да бъде по-отговорна и честна, когато започва поредния си пасквил срещу патриотите, защото нищо не стои по-високо от България!
Пожелаваме й успех!
