Властта си награди слугите

Автор: Стоян Георгиев, автор и водещ на предаването „Без маска“ по ТВ СКАТ

В своя роман „Изгубени илюзии” Балзак твърди, че болестта на бъдещите времена ще бъде журнализмът. Не сериозната журналистика, която у нас е все по-голяма рядкост, а нейната фалшива сянка. На церемонията по връчването на наградите „Златният мамул” изгубих напълно своите илюзии, че у нас се награждават талантливите и надарени хора от бранша. Фактът, че четвъртата по гледаемост електронна медия в България ТВ СКАТ не само не получи нито една награда, но дори не беше и спомената, след като излъчи няколко разтърсващи материала през изтеклата година, е просто очеваден и натраплив като невроза. Същото се отнася и за новия, но вече налагащ се със своите достойнства в-к „Десант”, който се търси не само в Бургаска област, защото за него се абонират и от цялата страна. Явно  са недолюбвани от истинските организатори на този жалък фарс.
Но това не е толкова важно, колкото е важен фактът, че  псевдокултурата се институционализира и в нейното „бабуване” дейно участват Община Бургас – в лицето на кмета Димитър Николов и неговите служители, областният управител Любомир Пантелеев, омбудсманът Таньо Атанасов, кметове на водещи общини от региона, лидери на партии и съветници от ГЕРБ, представители на Областната дирекция на МВР, както и самият председател на Районната избирателна комисия Евгений Мосинов, който пък получи и приз и т.н.
Не казвам, че няма интересни публикации в местните медии, нито отричам, че има качествени журналисти, но смятам, че тези награди  се връчват, за да гъделичкат егото и са прикритие за извършването на  финансова далавера от страна на организаторите. Иначе няма обяснение защо не показват отчет къде са отишли парите на спонсорите. Чува се, че имало кметове, които са броили тлъсти суми, за да бъдат съпричастни към „изявата“. Друг е въпросът, че тези организатори нямат нищо общо с журналистиката, а са подлоги на спонсорите си, които пък посочват кои да бъдат наградени - лоялните към тях журналисти. Целта не е да се отличи или поощри истинската журналистика!
Винаги съм бил против наградите за каквото и да било. Някога Лев Толстой многократно е отклонявал поканата на Нобеловия комитет да му бъде връчена награда за цялостно творчество. Това не го прави нито по-слаб писател, нито може да му оспори мястото на едни от най-големите човешки гении. А у нас, в родното ни градче, мине се не мине време – награда: я „Пегас”, я „Феникс” (както благозвучно е прекръстен „Златният мамул” – и в този случай гръцката митология е щедра и услужлива). И се радват наградените както би се радвала сврака на шарено стъкълце. Властта пък гледа да си осигури тила от някоя неприятна изненанда откъм „четвъртата власт”.
И тука си спомням за един анекдот с големия американски писател Марк Твен. Млад автор му изпратил своя дълга поема. Само, че Марк Твен, за разлика от Община Бургас не връчвал награди за щяло и нещяло, а като всеки голям творец бил не само изключително самокритичен, но и критичен към останалите. Поемата на младия автор била озаглавена „Защо съм още жив?”. Писменият отговор на сатирика бил лаконичен и красноречив: „Защото не ми я донесе лично”. Какъв късмет за бургаските медии и общинари, че великият автор на „Том Сойер” е отдавна покойник. Иначе щеше да има кучешки вой към лунната пътека от „унижените и оскърбените” нашенски журналисти.
Другият важен момент, който се набиваше на очи, беше, че грамотите, (защото този път организаторите не бяха отклонили от прибраните пари и за статуетки) се раздаваха на кило, за да не разсърдят някого. Имах чувството, че само хигиенистките в съответните редакции не получиха ламариненото перо на „Феникса”, пардон хартийката-грамота.
Наградите в този дух не само не стимулират, а развращават медийната гилдия, която стана за смях.
Иде ми да припомня какви награди са получавали „бащите на родната журналистика”: Ботев – куршум в челото, Каравелов – туберкулоза, която го завлича на 45 години в гроба и вечни ядове с румънските власти, Захари Стоянов – безброй политически врагове и скандали, П.Р.Славейков – зла лична участ и неизлечима мизерия.
Но защо днес нямаме  „Смешен плач” и „Политическа зима”, или пък „Знаеш ти кои сме?”, или „Двете касти и власти”, защо? Ще кажат някои – това  е история, времената си били други. Да, времената са били  други, но и критериите са били високи. И ако днес ги снижаваме до несполучливото подобие на сериозни медии, това е много жалко, защото няма развитие. Някога Хемингуей препоръчвал на младите писатели да четат класика, да знаят с кого ще се състезават и кого трябва „да бият”, за да кажат своята нова дума в литературата. Иначе какъв е смисълът изобщо, ако се повтарят едни и същи теми по един и същ начин до безкрайност.
Още нещо, което ми направи неприятно впечатление. На един млад автор - Филип Петков, комуто беше връчена награда за дебют, му беше пожелано да стане „европейски” журналист. Какво значи „европейски журналист”? Държава Европа още няма – има континент. И нима е срамно за този Филип Петков да бъде българин? Каква въпиюща липса на елементарни познания и резултат от фината манипулация на съзнанието.
И нито дума за националната ТВ СКАТ с нейните критични предавания. А тя спря строежа на две джамии и „лиши“ бургазлии от удоволствието да се наслаждават на истеричния вой на имама, в крайна сметка спаси и граничар Михаил Цонков,  изкарва на показ негативите на общинските администрации и т.н.институции. Неслучайно шепа общински съветници гласуваха  да бъде забранена, за да не им вади кирливите ризи. Тук няма да се спирам на малтретираните и заплашвани журналисти от тази медия. Ще кажа обаче друго  - властта дойде на церемонията, за да връчи наградите и засвидетелства уважение на една беззъба и хилава журналистика, която тя самата си отглежда.
Дълъг път е извървяла нашата родна журналистика  -  от кукуруза, с който е залъгвал глада си Христо Ботев, мизерствайки във ветрената мелница край Букурещ до „златния ни бургаски мамул“. Все пак ни остава надеждата, че рано или късно истинската журналистика и култура ще възкръснат като феникс от пепелта на фалша, сурогата и халтурата.

А относно наградите ето какво са казали двама от нашите духовни водачи:
*Христо Ботев: „Но стига ми тая награда да каже нявга народът...”.
*Никола Вапцаров: „За мъките не щем награди, не ще дотегнем и с клишета...”.
Журналистите на Бургас, тези наградените, сигурно ги видяхте вече по сайтовете и във вестниците, както и в две телевизии със затихващи функции, ни дотягат не само с клишета, но със своята сервилност и нагаждачество, с отявления си антинационализъм и подлизурство.
Уважаеми бургазлии, можете да сте напълно сигурни, че това е обслужващия персонал на властниците и техните верни хвалители.
Да са ви честити!

Снимка 1: Кметът на Бургас Димитър Николов, доскорошният депутат от ССД Румен Ангелов (в средата) и зам.кметът по финансите Краси Стойчев бяха сред официалните гости. Препоръчваме на г-н Николов по-прецизно да подбира събитията, на които го пращат съветниците му, за да не буди съмнение, че е спонсорирал нечисти прояви. Впрочем г-н кмете,   плати ли ви частната фирма-организатор на това парти наем за залата на операта? Очакваме отговор.

Снимка 2: Кметът на процъфтяващата община Царево, омбудсманът Таньо Атанасов, който би трябвало да е олицетворение на правдата и законността, както и шефът на РИК Евгений Мосинов (отляво надясно) също връчваха и получаваха награди. Като се има предвид честолюбивия характер на Арнаудов трудно бихме повярвали, че ще се появи на публично място без да е дал своята лепта. Г-н Арнаудов, ако всичко е прозрачно очакваме и от Вас да чуем дали и с каква сума от общинската хазна на Царево подкрепихте ООД-то на Стефан Бобойчев, Стойчо Иванов и Бисера Вангелова    



В категории: Коментари