Стачката срещу Емилия Масларова, която наля масло в огъня като обяви, че трудът на нефтохимиците бил безвреден
10 Юли 2009, Петък
Този човешки експеримент не бива да остане скрит за останалите българи!
В обрулена България феодализмът е в разцвет. Има го по общини, в различни градове, а също и в отделно взети заводи. И понеже политическата класа, управляваща страната, досега беше улисана в кражби и заменки, феодалите се чувстваха по места не само необезпокоявани, но дори и насърчавани да правят каквото си решат. Бургас може и да е град с достойни жители, но само на десетина километра от него е “Нефтохим” - територия, където демокрацията си отиде преди точно девет години и оттогава там цари диктат. Новите руски собственици донесоха в завода това, което единствено умеят – комунизъм и велик вожд. Първото нещо, което ЛУКойл стори в “Нефтохим”, бе да закрие структурите на независимите синдикати и да ги подмени с един-единствен послушен, подчинен на руския профсъюз, създаден в централата на ЛУКойл в Москва.
Автор: Пролетина Николова
Що за синдикат е това се разбира още като се узнае, че председателят му в Москва е и член на Надзорния съвет на ЛУКойл. Демек, явява се хем профлидер, хем и работодател. След това ЛУКойл инсталира из целия “Нефтохим” едни табла, каквито имаше там при комунизма – със снимки на ухилени работници, класирани според първенството в труда. И накрая, за да бъде рекомунизацията пълна – из целия комбинат бяха поставени огромни лозунги с напътствия от вожда. Вождът в случая е Вагит Алекперов, председателят на НС на ЛУКойл. Един оттях, например, гласи: “Екологичната безопасност – наш безусловен приоритет. В. Алекперов”. Де да беше жив Тодор Живков да види как добре стоят тези лозунги по местата, където едно време бяха курдисани пък неговите.
Към всичко това руснаците добавиха и вътрешни правила за нефтохимиците. С тях се оказва как един истински служител в руска рафинерия трябва да се облича – забранено е да се ходи със запретнати ръкави, забранени са фланелки с къси ръкави, забранено е на служителките да ходят с разгърдени дрехи. И как иначе – ще вземат да предизвикат една сексуална резюзданост, каквато не е характерна за комунистическото общество, каквото очевидно ЛУКойл усилено строи в рафинерията.
Целият този цирк щеше да си продължава тихо и кротко, ако преди две години не се беше случило нещо, което буквално разгневи вече дресираните от ЛУКойл в послушание нефтохимици. Социалната министърка Емилия Масларова предложи на заседание на кабинета трудът в химическата промишленост у нас да бъде изваден от Наредбата за намалено работно време, защото бил безвреден. Тъй като у нас други химически предприятия не останаха, под неутралното “химическа промишленост” следва да се разбира само и единствено “Нефтохим”. Масларова се мотивира, че замерванията на територията на комбината показвали, че там замърсяемост нямало, а въздухът бил дори чист като планински. Освен това идеята нефтохимиците да работят повече била подкрепена също и от Минко Минков – местния лидер на внесения и наложен от ЛУКойл комунистически профсъюз. Оказа се, че първата голяма придобивка за нефтохимиците, след идването на демокрацията през 1989 година – намаленото работно време, е премахната. Или казано с други думи БСП върна в “Нефтохим” работното време, което съществуваше в годините на БКП.
Това изведе работещите от рафинерията на стачка, в която възкръсна местната структура на “Подкрепа”. Хората бяха толкова гневни на своя така наречен профсъюз, начело с “лидера” му Минко Минков, че публично късаха членските си книжки и групово се записваха в “Подкрепа”. Шеф на новосъздадената структура стана Руска Димитрова. Руснаците от ЛУКойл и назначените от тях български шефове в “Нефтохим”, които трудещите се там наричат еничари, бяха толкова ошашавени от тази неочаквана за тях работническа смелост, че дълго време бяха загубили ума и дума. В края на 2007 обаче се окопитиха и първото нещо, което направиха, бе да уволнят Димитрова. Какво от това, че в България има законодателство, което брани синдикалистите!? ЛУКойл извърши всевъзможни лупинги, за да се отърве от смелата синдикалистка. Тя бе прехвърляна от фирма във фирма, накрая я пратиха в уж независимата швейцарска “Ес Жи Ес”, която в Бургаска област обаче работи единствено за ЛУКойл и е крайно зависима от нея. Швейцарците уволниха Димитрова. Опитът по този начин да се сплашат и останалите синдикални членове на “Подкрепа” в “Нефтохим” обаче не успя. Синдикатът си избра ново ръководство в лицето на Атанас Анастасов и Вълчо Вълчев. А самата Димитрова заведе дело, което спечели на три инстанции и така наречените швейцарци бяха принудени да й платят обезщетение.
От началото на миналата година обаче опитите на ЛУКойл да установят пълен комунизъм в “Нефтохим” бяха подновени. За да се саморазправят с Анастасов и Вълчев, които имат по 15-19 години трудов стаж в завода, руските собственици и техните български слуги подмениха длъжностните характеристики на заеманите от двамата постове, така, че образованието им вече да не съответства на тях. След което бяха уволнени. В момента и двамата водят дела, които са на етап Върховен съд. Но основната цел – да бъде смазана “Подкрепа” в “Нефтохим”, бе изпълнена. Наглостта на руските собственици и техните български пажове се оказа толкова голяма, че си позволиха да се подиграят дори с генералния секретар на Международната синдикална федерация ICEM Манфред Варда. Г-н Варда дойде в България специално заради случващото се в “Нефтохим”. Срещна се с генералния директор на “ЛУКойл България” Валентин Златев, който му обеща как законността ще бъде спазена. И съответно забрави за обещанията си в мига, когато гостът отлетя обратно.
На 17 март 2009 Варда прати на Златев гневно писмо, в което заявява: “Бих желал да изразя разочарованието си, че след проведената на 17 февруари среща в България няма съществено развитие по въпроса. Бих желал да Ви напомня, че спазването на Глобалното Рамково Споразумение, което сме подписали с ръководството на ЛУКойл, е атакувано в този случай. За нас е неприемливо обстоятелството синдикални активисти да бъдат отстранявани от работа, а ние да продължаваме да твърдим, че компанията ЛУКойл е социално отговорен работодател, който във всички свои подразделения спазва и уважава фундаменталните човешки права и правото на работниците на свободно сдружаване. Ако това е така, ние имаме значително противоречие в този случай, тй като не само се уволняват синдикални лидери, но съществува и отказ за преговори с национално представен синдикат.” Лидерът на “Подкрепа” в Бургас Дянко Димов, който познава г-н Варда, твърди, че гневният тон е рядко срещана форма на общуване при него. Което значи, че с подобна наглост, каквато е видял у ръководството на ЛУКойл, не се е сблъсквал другаде.
Наместо отговор на това писмо, от руската компания решиха да отговорят по различен и оригинален начин – тези дни в “Нефтохим” са въведени нови правила за външния вид на работниците. Към старите са дописани и такива екзотики като забрана на мъжете да ходят на работа с брада и мустаци. Официалната причина е, че брадатите и мустакатите хора с по-голяма трудност надявали противогаз. Но истинската причина е, че комунистите много обичат управляваните от тях хора да са еднакви като по калъп. 45 години социализъм в България не можа да роди Новия Социалистически Човек, но девет години руско управление в “Нефтохим” може и да успее да го сътвори. Хубаво ще е обаче този човешки експеримент да не остава скрит за останалите българи. Ето защо би била добра идея руснаците да пуснат вход с билети в “Нефтохим”, за да може желаещите да видят какво представлява реалният социализъм, да посещават комбината и да се запознават с постигнатото там.
