Тя е до Крайморие, на входа на езерото, малко след станцията на защитената местност „Пода“
Откъде идва името Бургас, какъв е произходът му – гръцки или латински, откога тук има уседнал живот – по този въпрос в „Десант“ спорят трима корифеи на археологията, историята и краеведството – проф.Божидар Димитров, проф. Иван Карайотов и Митко Иванов. Без да вземаме страна, ние отразяваме този научен дебат на нашите страници. Надяваме се, че сме полезни на нашите читатели. Готови сме да публикуваме и други мнения, стига да почиват върху основите на здравия разум и задълбочени проучвания.
В следващия брой спорът продължава с третата част от проучването на историка Митко Иванов, в нея ще приведум факти за това, че Бургас е бил значителен град още през ХVІІІ век.
Южното Черноморие е осеяно с голям брой крепости, които са занемарени и не се познават дори от голяма част от местното население. Тръгвайки от север на юг, започваме с град Обзор. Там има стара крепост, чиито останки се виждат много добре, но тя е под земята и се иска много работа, за да се издигне над повърхността.
Следва Несебър с широко известната си крепостна стена. Тя е била изключително голяма, но от Средновековието са оцелели само 100 метра. През различните епохи бреговата част на града периодично се е сривала като е повличала и част от Несебърската крепост. За радост, запазила се е фронтовата част на конструкцията.
На юг са крепостните стени на Анхиало, днешно Поморие. Те също са били много мощни. В момента обаче са покрити с три метра наноси, които на този етап едва ли ще се наеме някой да изчисти.
На юг от Бургас следват крепостите на Созопол. Там в момента възстановяват много упорито три кули, издигната е и крепостната стена по южната алея.
В Китен също са нужни малки разкопки и ще лъсне такава хубава крепост, че не може и да бъде. Стандартно крепостите са били високи 10-12 метра. В Китен са запазени около 6-7 метра от височината на стената.
По-подробно ще се спра на крепостите и кулите на днешен Бургас. На нос Форос, в квартал Крайморие наскоро бе открита крепостна стена. Пак край Крайморие, точно на входа на Мандренското езеро има много хубава кула, която също може много лесно да бъде възстановена. Интересното е, че много бургазлии не знаят за нея. Тя е на около 50-тина метра от стария железен мост (построен през 1915 г. от германците), на входа на езерото, малко след станцията на защитената местност „Пода“. Може да се види вляво от главната пътна артерия между Бургас и Созопол. В далечното минало Мандренското езеро е било отделен залив, по който са плавали кораби чак до Дебелт. Самата кула в момента е обрасла в растения, но тя и пътят до нея могат да бъдат лесно възстановени. Кулата произхожда от Средновековието, а може би и от късната античност. В момента видимата й част е на височина около 4 метра над земята и е много добре запазена. От нея са замеряли с камъни и стрели вражеските гемии, опитващи се да нахлуят през канала. Тя е бранела подхода към залива (днешното Мандренско езеро), по който е можело да се стигне чак до Дебелт. Около тази кула се е състояло и едно от най-големите сражения на Българската армия по времето на Светослав Тертер. Там са разгромени византийците, след което сме си взели Южното Черноморие. Много бургазлии не знаят за тази кула, която може и да е дала името на Бургас. Тя се е наричала Пиргос. Преди това градът се е казвал Порос, така го има по средновековните карти. По някое време той е започнал да се нарича Пиргос, подобно на град София, взел името си от църквата „Света София“. Възможно е името на Бургас да е дошло и от друга кула, която се е намирала в района на днешното централно пристанище на града. Тя сега не съществува.
Според един стар надпис, намерен в Дебелт, градската територия на Бургас е била заградена от бурги, което на латински означава кули. Т.е. днешното име на града има латински произход. Българите са приели латинското понятие „бург“, а не гръцкото „пиргос“, което също означава кула. По принцип предшествениците ни от чувство за патриотизъм не са приемали гръцките имена, за сметка на латинските. Затова и са наричали града Бургос, а не Пиргос. Оттам идва и днешното име - Бургас.
В момента близо до х-л Приморец има една кула, която е построена от общината преди няколко десетилетия. След Освобождението може би някой патриотичен кмет, като е позабогатял градът през 30-40-те години, я е направил. Но тя е една произволна кула, кръгла. Старите гранични кули на градските територии не са били кръгли, а четвъртити.
Искам да изчистя едно недоразумение. Наскоро ми попадна една книга на Митко Иванов – Загадъчният град( части, от която публикувахме в предходните два броя-б.р.). Авторът очевидно е добър краевед, събрал е всичко, което има за Бургас. Но самият той се чуди как е възможно един да казва, че в определени периоди градът е имал 1100 къщи, а 20 години по-късно друг да казва, че е имало само 10 къщи. Простата истина е, че Бургас е пулсирал. Той, за разлика от Несебър и Созопол, е бил неотбраняем в смутни времена. Когато е имало ред и сигурност в империята Бургас, естествено, е нараствал бързо, защото той се намира на най-удобното възможно място. Житото е било основният износен актив по нашите земи. Реколтата от карнобатските поля, Сунгурларе и дори Стара Загора, е било най-лесно да се изнесе през Бургас, тъй като той просто е бил най-близо като пристанище. Проблемът на града е, че заливът е много голям – шийката между Атанасовското и Мандренското езеро е огромна – около 4 км. Кой ще ти изгради такава крепостна стена. А примерно Несебър със стотина метра заграждение се запушва. Именно затова, в смутни времена търговците са изнасяли зърното си през по-сигурните пристанища северно или южно от Бургас. След всяка загубена война в Турската империя е настъпвала анархия и градът е бил плячкосван, жителите му са били избивани или те сами са го напускали. През по-сигурните години обратно – Бургас се е разраствал бързо и е имало времена, когато е надхвърлял населението на Созопол, Анхиало и Несебър. Т.е. градът е пулсирал през различните периоди на историята.
Бургас, за разлика от други градове, има много предшественици. Затова и когато се говори за историята на града, не бива да се мисли само за територията около общината. Много селища са маркирали територията на Бургас, започвайки от Крайморие и стигайки до Банево. Дори и Дебелт може да се смята за бургаско селище, бидейки крайно вътрешно пристанище, защитено от кулата Порос, намираща се на входа на днешното Мандренско езеро. Очевидно и на територията на днешния квартал Крайморие също е имало голямо селище, укрепено с крепостната стена, която съвсем наскоро беше открита при разкопките край нос Форос.
Друго интересно място в Бургас се намира над квартал „Меден рудник“, където е имало значимо тракийско селище и светилище.
В самия център на града, там където е в момента кино „Тракия“, археологът Михаил Лазаров намери голям римски некропол. Това означава, че в района е имало и римско селище, което вероятно се е намирало някъде около кулата на пристанището.
На мястото на днешния жилищен комплекс „Изгрев“ е имало също голямо праисторическо селище с минерални бани, което е било нещо като античен и средновековен „СПА-център“. Баните са били лековити, това се е знаело много добре, и затова древните жители са защитили района със стени. Едва по време на кръстоносните походи лечебното селище е било разрушено от европейците. Т.е. варварите са опазили минералните бани, а великите западняци го разрушават. Но това е нормално, тъй като в Западна Европа са започнали да се къпят едва през XVII век.
Снимки Митко Димитров
