Време е за народна дипломация – изтъкна говорителят на Инициативния комитет проф. Христо Смоленов
Автор: Десант
БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ първи подписаха декларацията на учените за Македония. „Българският народ трябва да бъде защитаван. Външни сили се намесват в духа, в бита и в културата на народа ни. В битката за националното достойнство на нашия народ ние запазваме рефлексите му като единна народност, а не като сбор от националности“, заяви по този повод проф. Христо Смоленов, който бе категоричен: „Време е за народна дипломация!“.
Зад Декларацията застават осем от най-авторитетните представители на академичната общност в България, а именно: акад. Георги Марков, проф. Казимир Попконстантинов, проф. Пламен Павлов, проф. Николай Проданов, проф. Христо Смоленов, проф. Трендафил Митев, доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Георги Николов.
„Съвсем естествено е БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ да реагираме първи, защото ние винаги сме били първи по отношение на политиката на Р България към Македония. Това е една добра гражданска инициатива на онези хора, които познават проблема много добре. Политиците малко или много реагират по доста по-различен начин, водени от своите собствени политики. Има теми, по които обаче партиите не трябва да се разминават, и това са националните интереси, външната политика и позицията за Македония“, категоричен беше Красимир Каракачанов.
Той напомни, че именно патриотите в 45-ото НС отстояваха без никакви колебания и стриктно спазваха линията на защита на националния интерес и допълни: „Не е без значение какъв съсед ще имаме на нашата югозападна граница – съсед, който ще защитава общите ценности или съсед, който ще защитава своите комплекси, наследени от югоуправлението. За съжаление виждаме определени политически партии, които се стремят към парламента, които превиват гръбнака и дават обещания, за които никой не ги е упълномощавал.“
От името на ВОЛЯ декларацията беше подписана от съпредседателя на Коалиционния съвет на БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ Пламен Христов. Той наблегна на това, че българският народ е този, който трябва да направлява и контролира действията на политиците именно по такива теми.
Текстът на декларацията изцяло стъпва на договора с Македония. Една такава инициатива от академичната общност е похвална и трябва да бъде началото на един ангажимент на обществото, което трябва да наблюдава действията на политиците, които не трябва да отстъпват от интересите на България.
„Забелязваме, че има склонност на отстъпчивост у новите партии. Надявам се, че това е първа крачка, която да ангажира всички граждани да направляват българските политици“, подчерта важността на документа Христов.
Данчо Хаджиев, който е зам.-председател на НФСБ, напомни за над 20-годишната битка на Гърция за запазване на националния ѝ интерес именно с РС Македония.
„Това, което прави Гърция 20 години, спрямо Македония е пример какво трябва да направи и България. Новата история на Македония се гради върху кражба на българска история. Нито крачка назад – никакво отстъпване. Досега България показа твърдост в позицията. Ако се допусне разколебаване, то ще видим разрастване на този език на омразата и тази наглост“ - изтъкна Данчо Хаджиев.
Припомняме, че вчера БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ поеха ангажимента да подпишат разпространената от Инициативен комитет, начело с акад. Георги Марков и проф. Казимир Попконстантинов декларация, изпратена до всички партии и до медиите.
В нея учените настояват за ясна позиция, че подкрепата на Република България за начало на преговори за европейската интеграция на Република Северна Македония, може да се даде само при изпълнение на следните предварителни условия:
1. България трябва да получи категорични правни гаранции, че ангажиментите, които Република Северна Македония е поела или предстои да поеме, ще бъдат добросъвестно спазвани. За тази цел те следва да се инкорпорират в преговорната рамка.
2. Република Северна Македония окончателно да снеме всякакви малцинствени претенции към Република България в съответствие с клаузата за ненамеса във вътрешните работи на България от член 11, алинея 5 в Договора за добросъседство от 2017 година.
3. Република Северна Македония да изключи всяка възможност за териториални претенции към Република България. В частност Скопие следва да потвърди пред ООН, в съответствие с член 11, ал. 3 в Договора от 2017, че краткото и дългото име на страната им се отнасят само до политическия субект „Република Северна Македония“, а не до географския регион Северна Македония, част от който е разположен в суверенните граници на Република България.
4. Република Северна Македония да задейства процес на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, репресирани на нейна територия заради българското им самосъзнание.
5. Република Северна Македония да коригира съдържанието на учебните си програми с цел обективно отразяване на общата ни история и премахване на учебни съдържание, насаждащо омраза към България. Това изискване е ядрото на Преамбюла и член 8, ал. 3 и член 11, ал. 6 от Договора за добросъседство.
6. Да се осъществи идентифициране и премахване на табели и надписи на територията на Република Северна Македония, които насаждат омраза към България и българите.
7. Република Северна Македония да се придържа стриктно към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза относно официалния език на Република Северна Македония. Тази клауза да намери съответен израз в официалните документи на Европейския съюз.
Към момента единствено БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ са подписали документа.
Още една анти-българска статия:
https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/dobrogeadigitala-monumentul-victoriei-de-la-adamclisi-trofeul-lui-traian-din-dobrogea-4293.html
1
Dobrudja
05.07.2021 18:03:37
0
0
Нова анти-българска статия в румънския онлайн вестник Ziua (вестникът е от Северна Добруджа)
https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/citestedobrogea-profesorul-geograf-al-dobrogei-constantin-bratescu-1882-1945-evocat-sub-genericul-aosr-personalitati-realizari-obiective-4288.html
Пълна с анти-български, анти-научни тъпотии:
твърди че румънците били автохтонни (изконни) в цяла Добруджа (включително и в Южна Добруджа, тоест българската) въпреки че пред-славянските топоними (тоест гето-дакийски и римски) са навлезли в румънски език чрез българско посредничество. "Darstor/Дырстор" (Дръстър) е заемка от средно-български, ако името беше наследило от римляните, щеше да е Дурустор (от Дуросторум на латински). Латинското име Карсиум нямаше как да даде "Harsova/Хыршова" (име на град в Северна Добруджа) на румънски, пак българско посредничество (Хърсово). И т.н.
Втори пример:
Румънската официална статистика за 1879 г. за населението на Северна Добруджа дава 106 943 като общо население докато за 1880 г. има статистика (официална) с общо население 139 671 души, тоест с 33 000 души повече за една година!!!
1879:
Кюстенджанско
румънци: 8977
българи: 6854
турци: 10 444
татари: 3595
гърци: 300
евреи: 51
арменци: 15
немци: 0
руснаци + украинци: 0 (точно така!), въпреки че статистиката от 1880 г. дава 513 руснаци и 35 украинци за Кюстенджански окръг
други (включително цигани): 0 (точно така!)
общо: 30 236
В Мангалийската околия е имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари, 75 немци (2 пъти повече от румънците!!!) и 35 украинци (равно на румънците!!!) (не е имало евреи или други етноси).
Онези 35 румънци вероятно бяха цивилни служители в румънската администрация или полицаи или (погранични) войници или някои търсачи на лесно и бързо обогатяване, дошли в Мангалийска околия едва след като Русия подарява Северна Добруджа на Румъния през 1878 г.
В Кюстенджанската имаше само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари.
Тоест в Мангалийска околия нямаше не само изконни румънци (както претендират румънските "историци"), нямаше стари румънски жители там, отпреди 1878 г., всички най-вероятно бяха дошли там след руско-турската война от 1877-8 г. Тази околия имаше някъде до 85-90 населени места, тоест 2 пъти повече от броя на румънците (ако все пак допуснем че всички са обитавали там отпреди руско-турската война) . Къде са "изконните" румънци и румънските "исторически права" към това парче от Северна Добруджа? Там вероятно най-старото население беше съставено от турци, значи те бяха изконноия етнически елемент там. В другите околии на Северна Добруджа румънците са обитавали от по-старо време, това може да се докаже (особено крайбрежието на р. Дунав).
Статистиката за 1879 г. дава 300 гърци в Кюстенджанска област/окръг докато статистиката за 1880 г. дава 2121 гърци.
Данните за 1880 г. също са официални, от докладите на двамата ръководители (префекти) на севернодобруджанските окръзи (Тулча и Констанца/Кюстенджа), Лука Йонеску за Тулча и Скарлат Вырнав/Върнав за Констанца
Данните за 1880 г. за окръг Тулча се различават малко, в зависимост дали те са от книгата на Данеску (1903 г.) или на М.Д. Йонеску (1904 г.)
Според М.Д. Йонеску през 1880 г. населението на Северна Добруджа беше 147 246 души а на окръг Тулча 85 685 (у Данеску населението на Северна Добруджа за 1880 г. бил само 139 671 а на окръг Туцлха само 78 110 души. Книгата на Данеску е от 1903 г. докато тази онази на Йонеску е от малко по-късно време, от 1904 г. Може би книгата-доклад на управителя на окръг Тулча, Лука Йонеску да е излязла от печат едва след като Данеску/Дънеску си беше публикувал книгата (на френски) през 1903 г., тоест по-късно през 1903 г. или през 1904 г. Или, може би, статистиките са различни понеже те са фалшификати.
румънци 25 248
българи 21 402
турци 5322
татари 4408
руснаци 9170
украинци 8313
гърци 4360
евреи 2862
армени 756
немци 2955
други 889 (от които 706 цигани)
Източници:
Statistica din Romania. Indicele comunelor din Dobrogea (Bucuresti, 1879)
Scarlat C. Varnav: Situatiunea generala a judetului Constanta la inceputul anului 1903 (Constanta, 1904)
https://digitizare.biblioteca.ct.ro/wp-content/uploads/Situa%C5%A3iunea-general%C4%83-a-jude%C5%A3ului-Constan%C5%A3a-la-%C3%AEnceputul-anului-1903.pdf
Luca Ionescu: Darea de seama a judetului Tulcea pe anul 1903
N.P. Comnene (Comnen): La Dobrogea (Dobroudja). Essai historique, economique, ethnographique et politique, 1918
Gregoire Danesco (Grigore Danescu): Dobrogea (Dobroudja).Etude de geographie physique et ethnographique (Bucarest, 1903)
https://ia800901.us.archive.org/32/items/dobrogealadobro00dngoog/dobrogealadobro00dngoog.pdf
M.D. Ionescu: Dobrogia in pragul veacului al XX-lea (Bucuresti, 1904)
https://www.ziuaconstanta.ro/images/stories/2017/11/carti-online/DOBROGIA-IN-PRAGUL-VEACULUI-AL-XX-LEA-low.pdf
