На 15 декември се навършват 85 години от смъртта на един от най-видните ни историци
Автор: Атанас Коев
На 15 декември се навършват 85 години от смъртта на Васил Златарски – един от най-видните български историци, професор, член на БАН, както и на около 30 чуждестранни академии и научни дружества, оставил ни задълбочени изследвания по проблемите на българското Средновековие и Възраждане и борбите на народа ни срещу османското владичество.
Изтъкнатият историк е роден в старопрестолно Търново, в семейството на възрожденския учител и общественик Никола Златарски на 14 ноември 1866 г. Първоначално учи в родния си град, след което заминава за руската столица, където завършва класическа гимназия.
Записва се да следва в Историко-филологическия факултет на Санкт-Петербургския университет и го завършва с отличие през 1891г. Защитава дисертация на тема „Писмата на цариградския патриарх Николай Мистик до българския цар Симеон“ и постепенно се оформя като историк и научен работник под вещото ръководство на руските професори В. И. Ламански-славист и В. Г. Василевски-византолог. Под тяхно влияние насочва научните си интереси към проблемите на средновековната българска история.
Завърнал се в България младият учен за кратко време учителствува, след което постъпва като преподавател в Софийското висше училище. Почти веднага е изпратен на специализация в Берлин, където прекарва около две години и се запознава с постиженията на германската славистика и българистика.
Същевременно той специализира археология в немската столица. Завърнал се в родината си е избран за доцент през 1897 г., приминава през извънреден професор за да стигне до редовен професор (1906 г.).
Васил Златарски е основател и титуляр на Катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет. От 1900 г. той е действителен член на БКД, дн. БАН. Близо двадесет години видният наш учен е секретар на Историко-филологическия клон на БАН а в периода 1921-1925 г. е негов председател. От 1926 г. до смъртта си е подпредседател на Управителния съвет на БАН.
Проф. Златарски има големи заслуги за развитието и на българската археология, като в периода 1910-1912 г. прави разкопки на средновековната крепост Червен. Преди това проучва вътрешния град на столицата на Първото българско царство Преслав и манастира в местността „Патлейна“.
Умира на 15 декември 1935 г., оставяйки ни богато научно творчество.
В своята близо половинвековна научно-изследователска дейност Васил Златарски създава огромна по обем продукция, по-голямата част от която е посветена на историята на средновековната ни държава.
Минал през солидна за времето си византоложка и славистична школа той създава 213 труда в областта на политическата, църковната и културната ни история през Средновековието и Възраждането, както и във връзка с някои изяви на българско национално самосъзнание.
Търновският професор се занимава задълбочено и с национално-освободителните борби на народа ни срещу османските поробители. Трудовете му се отличават със солидна документална база и критично отношение към използваните извори, поради което и днес не са загубили своята научна стойност.
В резултат на дългогодишните изследвания и разкопките правени от видния наш историк се появяват редица негови трудове, по-известни от които са: „Приемниците на Омуртага“, „Писмата на византийския император Романа Лакапена до българския цар Симеон“, „България през 8 век“, „Имали ли са българите свое летоброение?“, Сюлейманкьойския надпис“, „Политическото положение на Северна България през 11 и 12 век“, „Иван Асен II 1218-1241г., „Потеклото на Петра и Асена, водачите на въстанието в 1185г.“, „Политическата роля на Софрония Врачански през Руско-турската война 1806-1812г.“, „Първите български депутати в Русия“ и др.
Най-значителният труд на проф. Златарски е „История на българската държава през Средните векове“. Тук ясно проличава талантът му на изследовател аналитик. Неговата история и до днес е едно от най-обстойните изложения върху българското Средновековие.
