От нея Апостолът на свободата тръгва към своята Къкринска голгота
Автор: Десант
След многогодишни предупреждения и неадекватни/имитативни „опити“ за спасяване, къщата, от която Васил Левски тръгва към своята Къкринска голгота, се срути. Т. нар. Тайна къща в махала Миленча, недалеч от Троянския манастир, която многократно е приютявала „едничкия син на България“ (за това свидетелства и паметната плоча, оцеляла при срутването и стояща си и сега, б.а.).
Собственикът й – Найден Хасъмски, е верен съратник на Апостола. В по-ново време къщата става собственост на Стоян Грошев и днес е на неговите наследници Христина и Рая Петрови.
За срутването се разбра от пост във фейсбук на софиянката Владина Цекова. „Последния път, когато бях там, беше на 1 януари тази година. Имаше поставена мрежа заради предстоящ ремонт. Поинтересувах се. Намерих и собствениците. Говорих с тях. Предложих да направим кампания и да подпомогнем съхраняването на мястото, където често Апостола е отсядал. Помолиха да си свършат някакви други неотложни неща и тогава да говорим. Днес е краят на октомври. Няма и следа от мрежата, която бе поставена заради ремонта, а къщата се е срутила. Паметната плоча още си стои, ама какво от това... Много, много тъжно“, написа Цекова на 28 октомври.
Веднага след това от Община Троян излязоха с разяснителен материал, разпратен до медиите, от който става ясно, че троянският кмет съвместно с регионалния инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата през март 2019 г. са издали подробни указания за аварийно укрепване на сградата. Но тези указания били оспорени в съда от собствениците, делото се проточило повече от година и най-накрая (през август 2020 г.) магистратите счели делото за изяснено, но все още не се били произнесли. А междувременно къщата се срутила.
Срамната сага с Тайната къща, познала неведнъж стъпките на великия Апостол на свободата, си има по-дълга предистория. През юли 2018 г. троянецът Константин Фичев младши, чиито корени по майчина линия са от махала Миленча, алармира за опасността от срутване на къщата на Левски. Той припомни, че собственикът Найден Хасъмски, който с риск за живота на семейството си и за своя собствен многократно е подслонявал Левски в нея; „Подслонявал го е, понеже духът му е бил обсебен от родолюбивата идея българите да имат собствена държава. Това е проповядвал Левски. Българите да имат собствена държава, която да обединява всички етноси под български демократичен закон. Та Найден Хасъмски е бил близък съратник на Левски именно поради това“.
И също че: „Този паметник на най-светлия български герой се руши пред очите ни. Разрушава се със страшна сила, въпреки че гледаме да забравим веднага, щом го отминем. Та тя и улицата до този дом и скривалище вече се е отмила с годините. Такова е положението на много паметници в цялата страна от десетилетия. Дори когато слагаха паметната плоча на къщата на Найден Хасъмски, тя вече имаше нужда от основен ремонт. И опитите на определени хора да спасят обиталището на Левски останаха неразбрани“.
Че опити е имало, знаем и от председателя на троянския граждански комитет „Васил Левски“ адвокат Венелин Ангелов, който в един момент пожелал да инвестира лични средства за спасяване на къщата светиня и за уреждане на музей в приземната й част, но не бил допуснат.
Двете собственички пък организирали дарителска кампания за набиране на средства, която обаче не довела до абсолютно нищо; те напомняли и за един фактор, спомогнал за съсипията на имота – тежките камиони на дървосекачите, които минавали по тясната уличка в махалата и застрашавали всички стари къщи в района.
След гневния материал на Константин Фичев младши последваха спешни действия на Община Троян – разговори със собствениците и предложение за закупуване на сградата, което било отхвърлено.
А на пресконференция тогава кметът Донка Михайлова разясни, че въпреки желанието няма как да се инвестират общински пари в частния имот, законово това е недопустимо, но Община Троян ще продължи да следи казуса и да помага според правомощията си.
Дали оттук нататък може да се направи нещо? Вероятно може, макар че ще е малко като след дъжд качулка. Но все пак би трябвало, така мислим!
