Той се занимава усилено и с църковни археологически проучвания, като е първият директор на Църковния историко-археологически музей
Автор: Атанас Коев
На 26 октомври се навършват 55 години от смъртта на акад. Иван Гошев – виден български историк на църковното изкуство, дългогодишен преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Духовната академия. Той се занимава усилено с църковни археологически проучвания, като е първият директор на Църковния историко-археологически музей.
Бъдещият наш академик е роден в Пловдив на 8 септември 1886 г., като първоначално учи в родния си град, а след това в Калофер. През 1903 г. постъпва в Софийската духовна семинария и я завършва с пълно отличи. Впоследствие следва в Богословския факултет в Черновиц, където прекарва около три години – от 1911 до 1914 г. После се прехвърля в Богословския факултет във Виена, където се дипломира през 1917 г. и се завръща в България.
За една година – от 1918 г. до 1919 г. Иван Гошев работи като библиотекар в библиотеката на Светия синод на Българската православна църква.
През 1922 г. младият и начетен богослов става основател и пръв директор на Църковния историко-археологически музей, като го оглавява в продължение на цели 26 години – от 1922 г. до 1958 г. Той допринася много за неговото утвърждаване и развитие през този период, както и за обогатяването му с редица ценни археологически находки.
От 1926 г. Иван Гошев е избран за доцент по литургика, църковна археология и християнско изкуство в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Три години по-късно, той вече е извънреден професор, а в периода 1933-1950 г. е редовен професор.
В периода 1950-1958 г. е преподавател в Духовната академия, където завежда Катедрата по литургика, църковна археология и християнско изкуство. През 1941 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а от 1945 г. е академик.
Видният български учен умира на 26 октомври 1965 г. в София, като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги в областта на църковната ни история.
Той ни оставя богато научно наследство, от което се открояват следните негови съчинения: „Нови данни за археологията и историята на Бачковския манастир“ (1931 г.), „Търновския царски надгробен надпис от 1388 година“ (1945 г.), „Рилски глаголически листове“ (1956 г.), „Старобългарски глаголически и кирилски надписи от XIX и Х век“ (1961 г.).
Научно-изследователската дейност на акад. Иван Гошев е насочена главно в областта на славянската палеография и епиграфика. В сферата на литургиката интерес представляват следните негови трудове: „Един средновековен барелеф от Созопол“, „Облеклото на старобългарските монаси“, „Православен керамичен фрагмент с богослужебни текстове от XIX и Х век“, „Старите печати на манастира „Св. Наум“ в Македония“ и др.
За големия интерес на видния наш богослов към старобългарската литература свидетелстват следните негови творби: „Светите братя Кирил и Методий“, „Монашеското храбро воюване“, „Черноризец Храбър“, „Стари записки и надписи“, „Божествената литургия на Златоуста. Исторически бележки и изяснения на четири приложения на стари текстове.“, „Трите най-стари пространни жития на преподобния Иван Рилски“, „Рилският хрисовул от 1378 година“, „Заветът на Свети Иван Рилски“ и др.
Със своята научно-изследователска дейност акад. Иван Гошев оставя трайна диря в областта на литургиката, църковната археология и християнското изкуство. Неговите съчинения и научни трудове днес се ползват от редица научни работници и студенти богослови занимаващи се в тези области на науката.
