Съвсем заслужено за фронтовия си принос тогавашният председател на Народното събрание е награден с войнишки кръст „За храброст"
Автор: Борислав Гърдев
Сръбско-българската война сварва Стефан Стамболов като председател на Четвъртото ОНС. Изключителният народен ентусиазъм в защита на отечеството ни го изпраща на фронтовата линия. Той е там на 6 ноември 1885 г. заедно със съратника си Димитър Петков като емисари на правителството, настояващи пред княз Александър Батенберг по никакъв начин да не се отстъпват сливнишките позиции.
Текат най-критичните боеве, в които се решава съдбата на войната. Князът и военачалниците вземат решения, които трябва да се предадат на сражаващите се на бойната линия наши части. По думите на прекия участник в събитията Данаил Николаев: „Нужен беше куриер, който немедлено да предаде тези заповеди."
Изненадващо, и без да чака покана, Стамболов грабва прикàза с думите: „Аз ще бъда доброволецът куриер".
Според Данаил Николаев „Стамболов се метна на един кон и в кариер се устреми от една позиция към друга, обсипван от вражески куршуми. Всички наблюдавахме това зрелище вцепенени, очаквайки всеки момент прострелването на неустрашимия доброволец куриер."
Съдбата бди над парламентарния шеф и Стамболов изпълнява задачата си безупречно. Не след дълго се завръща невредим и скача задъхан от побелелия от пяна и пот кон.
Данаил Николаев завършва разказа си в типичния за него искрен войнишки стил: „Никога не се забравя възхищението, което изпитах в този момент от изключителната храброст на човека, когото, повтарям, не обичах."
Стамболов не се прибира в София, остава куриер и впечатлява всички със смелостта си.
На 7 ноември 1885 г. след историческата победа над войските на крал Милан, той изпраща прочутата си телеграма до премиера Петко Каравелов, публикувана девет дни по-късно в Държавен вестник: „Пълна победа. Сърбите отхвърлени и от двете крила с големи загуби, роби хванати около 400 души. Войниците и офицерите се биха и нападаха като лъви".
Неустрашимостта на Стамболов впечатлява и княжеския адютант Александър Головин, който по повод годишнината от победния изход на войната, му пише: „Възпоменавам славния епизод от вашия солдатлък, когато вий на шосето за Пирот, под градушка от неприятелски гранати, юнашки накарахте оставшите орудия да се присъединят към своите батареи."
Съвсем заслужено за фронтовия си принос Стефан Стамболов е награден с войнишки кръст „За храброст".
