На 14 септември се навършват 160 години от рождението на този виден български военен деец
Автор: Атанас Коев
На 14 септември се навършват 160 години от рождението на ген. Димитър Гешов – виден български военен деец, участник в няколко последователни войни: Сръбско-българската; Балканската и Междусъюзническата и Първата световна война, когато е командващ на Първа българска армия.
Бъдещият генерал започва земния си път на 14 септември 1860 г. в Свищов в родолюбиво и патриотично българско семейство. Първоначално момчето учи в родния си град, а след освобождението на България от османско владичество заминава за Русия, където постъпва в Одеското военно училище през 1878 г. Това става със съдействието на Марко Балабанов, който успява да издейства от руското правителство седем българчета да се подготвят за офицери в Одеса.
Като юнкер Димитър Гешов се отличава с голяма прилежност и усърдие, както и с отличен успех. През 1880 г. бъдещият генерал се дипломира и се завръща в България, като е произведен в подпоручик и е зачислен като офицер в 11-та Орханийска дружина.
Когато започва Сръбско-българската война през есента на 1885 г., поручик Гешов е ротен командир в 3-ти пехотен Бдински полк. Свищовският военен участва в боевете със сърбите при Брезник, изявявайки се като смел и самоотвержен командир. Наскоро след това той е назначен за командващ на 3-та дружина от полка, като с нея се сражава при Пирот.
След края на войната е произведен в капитан, а от 1890 г. е вече майор, като е назначен на работа в Министерството на войната. Канцеларската работа обаче не му допада и наскоро след това майор Гешов напуска по собствено желание. Назначен е на строева служба в 6-ти пехотен Търновски полк, а междувременно е произведен в чин подполковник.
Като отличен български офицер Димитър Гешов е изпратен да сформира и организира нов резервен полк в Пещера. С поставената задача той се справя блестящо и след това е назначен за командир на 4-ти пехотен Плевенски полк. Впоследствие е повишен в полковник и поема ръководството на Първа бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
Там го заварва Балканската война. Под негово ръководство бригадата нанася редица поражения на турския аскер – при Смолен и по долината на река Арда. Заради тези смели и успешни действия на 24 декември 1912 г. му е поверено командването на 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
По време на Междусъюзническата война командваната от полк. Гешов военна част нанася съкрушително поражение на сръбските войски при Криволак. Тимошката дивизия е изцяло унищожена, а в български плен попадат около 3000 сръбски войници и офицери.
Един час след тази голяма победа видният свищовски офицер получава телеграма от командира на Четвърта армия, генерал Ковачев, в която се казва следното: „Сърдечно поздравявам вас и храбрите офицери и войници, които взеха участие в този блестящ бой. Довършете напълно тази неприятелска дивизия, а след това почивайте на лаври храбреци.“
Наскоро след разбиването на сръбската елитна дивизия Гешов е повишен от цар Фердинанд за бойно отличие в чин генерал-майор. По този повод в телаграма № 485 от 22 юни 1913 година е отбелязано: „За вашите блестящи действия срещу 2-ра Тимошка дивизия, която сте унищожили изказвам вам и на славните тракийци моята сърдечна благодарност и ви поздравявам с чин генерал-майор. Царят.“
След края на Междусъюзническата война генерал Гешов се завръща с дивизията си в Пловдив, където тя квартирува. Той е дълбоко покрусен от печалния край на войната и първата национална катастрофа сполетяла България.
Когато през есента на 1915 г. страната ни влиза в Първата световна война, този изтъкнат наш военен деец настъпва с командваната от него 2-ра Тракийска дивизия срещу френските и английски войски в Македония, нанасяйки им редица тежки поражения. Поради неутралитета на Гърция разбитите войски на Антантата се спасяват към Солун, без да бъдат преследвани от нашите части, тъй като те спират на българо-гръцката граница.
На 11 септември 1916 г. генерал Гешов е извикан в Главната квартира на Действащата армия, намираща се в Кюстендил, като му е поверено командването на Първа българска армия, разположена на т. нар. Битолски фронт. С командваната от него армия той громи войските на Антантата, като за своите заслуги е повишен в чин генерал-лейтенант.
В края на войната здравословното състояние на видния български военен се влошава, като във връзка с това той иска да бъде освободен от поста командващ на Първа армия, за да се лекува. Молбата му е удовлетворена и когато е освободен, е назначен за военен губернатор на Поморавието. След това назначение генерал Гешов заминава да се лекува в Германия.
Поражението на България в Първата световна война го заварва в Мюнхен. Той веднага прекратява лечението си и се завръща в страната, за да стане свидетел на новата национална катастрофа.
Свищовският генерал става инспектор на Пограничните войски, като на този пост остава за около шест месеца.
След Ньойския мирен договор, подписан през 1919 г., генерал Гешов е произведен в чин генерал от пехотата, но наскоро след това е уволнен от армията и минава в запаса. Въпреки големите му заслуги за България, той остава да живее само с една мизерна пенсия.
Когато новият български цар Борис III научава за това веднага нарежда да му се даде някаква служба в Министерството на войната или в Дворцовата канцелария, за да се подобри материалното му положение. Димитър Гешов обаче не дочаква това назначение, тъй като заболява тежко и въпреки направената по спешност операция умира на 8 януари 1922 г.
