Обичай, останал вероятно още от времето на траките, практикуват в Камено по Сирни Заговезни. Стрелички, изработени от върба, се изстрелват във въздуха и по тях се нарича за здраве и дълъг живот.
След като бъдат издялани, стрелите се потапят в газ за осветление, набождат се на дрянов шиш и се запалзат. Шишът, върху който са закрепени, се удря в едно по-дебело дърво, наричано „саплък", при което стрелата полита, озарявайки със светлината си нощното небе.
Образци на такива стрели са изложени в каменското читалище „Просвета", в чието фоайе има обособен етнографски кът.
В текста, придружаващ експонатите, написан от Тенчо Тенев, се пояснява, че всяка стрела се изработва, като се нарича на някой или на нещо. При изстрелването й, този, който я хвърля, се провиква с цяло гърло за кого е стрелата, така че да го чуят всички присъстващи на ритуала. Колкото по-високо и по-надалеко полети огненият знак, толкова по-дълъг живот и по-здрав ще е човекът, на когото е наречен.
Обичаят се практикува и на други места в страната, но се изпълнява в различни варианти. В добричкото село Дончево например той се нарича „Баскане на стрели" и покрай заклинанията за здраве и за отделните стопански животни, има и за любов, като стрелата се хвърля към девойката, за която ергенът иска да се ожени. Затова и в ритуала участват само младежи и мъже.
Самите стрели биват три вида: с единични уши, с двойни и едни над други уши, поставени на 90 градуса, така наречената Господива стрела, посветена на дядо Господ, която се хвърля първа перпендикулярно към небето, а третата стрела е без връх и се нарича Маканкуца.
В новозагорското село Кортен и околията стрелите се наричат бутурници, а огънят, от който се запалват, се вика куралийница. Там също се вярва, че в каквато посока излети първата бутурница, оттам ще бъде бъдещата изгора на момъка, който я хвърля.
В Камено се „изстрелват" няколко вида стрели.
Първата е за Дядо Господ - тя е най-голяма и е с два чифта „уши".
Втората е за жената и тя е украсена с корона.
Третата и четвъртата се хвърлят за родителите, децата, кръстниците, кумците, близките и приятелите.
Петата се нарича „топал" и е наречена за здраве и плодовитост на кокошките и останалия добитък, отглеждан в двора.
Последната, шеста стрела, се казва „калец". Тя е за здравето на кучето и е с пожелание да пази добре имота и стадата.
Веднъж нарочена, запалена и хвърлена, стрелата повече не трябва да се пипа и не бива децата да си играят с нея, защото се вярва, че така ще завъдят бълхи, предупреждава Теньо Тенев.
