Най-много им допадало да имат месарници и хлебарници, както и да издават вестници
Автор: Борис Цветанов
По данни на Министерството на външните работи сега в САЩ живеят 300 000 българи. Това не е обаче страната с най-много наши емигранти. Първенството държи Германия с 416 000, а в Турция нашите хора са 350 000.
Общо взето знаем как е животът там сега, но любопитно е да го сравним как е бил преди сто години.
Информация има преди всичко във вестника легенда „Народен глас", който дори дълги години е бил ежедневник, както и в специалните му приложения, най-ценните от които са били Българо-американските годишни алманаси.
През 1920 г. в САЩ живеят 30 000 българи, но 7 години по-рано броят им е надхвърлял 50 000.
Намаляването се дължи на масовото напускане на Щатите (15 000 нашенци) за участие в Балканската война. По-късно, поради Световната война, потокът емигранти спира, а след войната правителството го ограничава. През 1920 г. поради тази причина в САЩ са допуснати само 250 наши сънародници.
Докато в началото, поставено 1904 г. покрай международното изложение в Сент Луис, нашите хора
просто са търсили работа, а през 1920 г. вече имаме две хиляди българи, занимаващи се с малък или среден бизнес.
В това отношение на глава от емигранти българите са в челната тройка. Те имат параходни агенции, банкери са, адвокати, журналисти, книжари, мисионери... Все пак рекордът държат собственици на месарници, хлебарници, дрехарници, както и хотели.
И още една особеност - почти няма голям град, в който да не живеят българи. Големият (по-голям по население от България тогава) Ню Йорк не привлича бегълците ни. Малкият брой там се ориентира към параходни агенции.
Най-много българи се заселват в щата Илинойс (само в Чикаго те са 500), Охайо, Пенсилвания, Индиана, Минесота.
В градовете те основават над 200 културни дружества - благотворители и спомагателни. Притежателите на големи хотели подпомагат тия дружества. Такива са братята Ангел и Георги Николови от Фердинанд (дн. Монтана), построили триетажна сграда, която освен хотел с топла и студена вода, парно, ресторант, игрална зала и сладкарница, още има и хлебарница, месарница и бакалия. В рекламите в „Народен глас" се изтъква, че фирмата има отлична репутация сред емигрантите и американците, а предстои да се заеме и с продажба и покупка на имоти.
При параходните агенции първенството принадлежи на Петър Василев, родом от Ловеч. Тук се осигуряват билети за параходи в цял свят, извършват се парични преводи. Само неговото дружество през 1920 г. привежда в България 100 000 долара - огромна сума за онова време (за сравнение, абонамент за цяла година за ежедневник е бил 5 долара), в което 1 долар се е обменял за 193 лева.
В Ню Йорк има още 7-8 параходни агенции на българи. Васил Стефанов рекламира своята, обещавайки да „услужвам и улеснявам сънародниците си във всичко". В Канада също има собственик на параходна агенция - това е Наум Филипов.
Както писахме, слабостта на нашите емигранти преди сто години били хлебарниците и месарниците. Този бизнес обикновено бил семеен. В някои случаи, като семейство Алексови, имат и автомобили за разнасяне продукцията.
Димитър Мелчинков пък открива първото в САЩ българско училище, извършва преводи, а в рекламата е записано, че... може да преподава и нощем.
Един друг оригинален българин - Николай Герджиков от Влашица, Горнооряховско, е известен в Щатите артист - но там това не означава само актьор, а още и художник, музикант, писател. Герджиков рисува карикатури за големи американски вестници и списания, като един от любимите му персонажи е Бай Ганьо. Той още е и оформител на реклами по заявки, рисува и портрети.
Елена и Кочо Бояджиеви имат най-модерното фотоателие в Ню Ливърпул, Охайо. Иван Романов пък е най-известният адвокат в Кливланд.
Макар малко странно да звучи, тъй като голяма част от емигрантите ни са хора от село, малцина са тези, които се опитват да създадат ферми. Вестник „Народен глас" търси обяснение в това, че уединеният живот на земеделеца и тежкият труд не им допада, а се искало и капитал, за да се стигне до доходност от фермерство.
Все пак имало и упорити българи, които за няколко години натрупали около 100 000 долара.
Вестниците са другата слабост на нашите емигранти. Така е защото по това време в цяла Америка периодичните печатни издания са хиляди - само в Ню Йорк само ежедневниците са 800. В щата Илинойс ежедневниците са 172, а седмичниците 1093, като повечето от тях излизат в Чикаго.
Началото на българската преса слага Спас Шумков - потомък на известна фамилия общественици в Македония. При това в Чикаго - градът, който и досега е перлата на българското вестникарство в чужбина.
Спас Шумков дава наименование на вестника си „Борба" и започва да го издава през 1902 г. като орган на първото в САЩ българско емигрантско дружество. В карето е обявено,че не се издава за пари. Това ще да е и причината да изкара само девет месеца живот.
Шумков не се предава и започва нов вестник - „Български новини", който също има кратък живот. Докато през 1907 г. се появява „Народен глас" - отначало 2 пъти в седмицата, за да стане ежедневник през 1913 г.
Вестникът легенда излиза до 1950 г. Издава се в град Сити, щата Илинойс, от Христо Недялков и Атанас Матеев от Ямбол.
Вестникът се печата на най-модерните линотипни машини, печатат се и книги, има и книжарница, в която се доставя много литература от България.
До 1920 г. пак в Чикаго неуморният Спас Шумков издава „Македония", после „Работнически новини".
Пак в Чикаго Тодор Калев възобновява „Борба", при това като ежедневник. Съдържанието е разнообразно, в подлистници се печатат романи от български писатели, има страници за хумор и сатира. Излиза само една година.
Има и други издания, но любопитно е, че от преди тия сто години все в Чикаго, макар и с кратък живот, виждат бял свят и първите в САЩ български хумористични вестници: „Чесало" (Георги Зафиров), „Българан", „Жило"(Тодор Калев). А в канадското Торонто е издавано дори и религиозно списание „Зора".
