Според средновековни легенди, то растяло край бесилките, защото пониква от семето на обесените, а вещиците го ползвали за ритуали и приготвяне на магически отвари
Автор: Яна Славянска
На 10 февруари, в деня, в който Българският фармацевтичен съюз отбеляза 13 години от създаването си, в зала „История на книгата” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в столицата беше открита изложбената витрина „Лекарственици, билки, светци“, част от поредицата „Книжовен калейдоскоп“.
Един от най-любопитните експонати в нея е интересна рисунка в гръцки лекарственик от XVIII в. на растението мандрагора с корени като женско и мъжко човешко тяло.
От Музея на медицината в Пловдив поясняват на фейсбук страницата си, че мандрагората (mandragora) е покритосемено растение от семейство Картофови (Soalanaceae), чиито корените съдържат психоактивни алкалоиди. А поради приликата им с човешка фигура, в древността са им приписвали магическа сила.
За мандрагората се говори още в Библията, книга „Битие“, а Шекспир я споменава в цели 5 свои творби: „Отело“, „Антоний и Клеопатра“, „Ромео и Жулиета“, „Веселите уидзорки“ и „Крал Хенри VI“.
Според средновековни легенди, мандрагора расте край бесилките, защото пониква от семето на обесените, а вещиците неизменно я ползват за ритуали и приготвяне на магически отвари.
Във витрината „Лекарственици, билки, светци“ са представени и оригинали на други интересни и ценни ръкописи и печатни издания от специалните колекции на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Така наречените „лекарственици” съдържат древното познание на хората за билките и рецептите за тяхното приготвяне. Те достигат до нас през вековете най-често в преводи от гръцки език.
Според сведенията от лекарствениците в миналото българите са страдали от страшни болести като чума и холера, както и от хранителни разстройства и ухапвания от диви животни.
Изложбата „Лекарственици, билки, светци“ ще може да бъде разгледана от посетители до края на февруари.
