За своите проучвания, свързани с това вярване, разказва пред Радио „Фокус" етнологът от Института за етнология и фолклористика доц. д-р Петя Банкова
Автор: Десант
Етнолозите винаги се опитват да намерят съвременните проявления на едно народно вярване. В деня, в който почитаме паметта на свети великомъченик Мина, доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, разказа в сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус” за своите проучвания относно превъплъщението на светията като господар на вълците.
„Някои от тези народни вярвания са все още запазени в Странджа. Аз имах възможността в контекста на един научноизследователски проект, финансиран с помощта на фонд „Научни изследвания“, който в момента тече в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей, посветен на локалните бедствия и качеството на живот, под ръководството на доц. Еля Цанева, проект, в който едно от бедствията е шапът през 2011 г. в Странджа, да установя тази жизненост на народните представи за свети Мина като господар на вълците. Той трябва да пуска и да прибира вълците. И това е свързано със страха от нападение на вълците върху стадата" - споделя етноложката.
Тя посочва, че неговият празник бележи средата на т.нар. Вълчи празници. По традиция те са от Архангеловден – 8 ноември, до Коледни заговезни – 14 ноември. В народните представи това е периодът, в който вълците бесуват и когато настъпват най-дългите нощи.
За да се предпазят от вредоносни сили, традиционните българи довършват всички започнати строителни дейности – укрепват огради, запушват процепи, през които може да се промъкнат не само вълците, но и вредоносни сили, като караконджули и други зли сили.
„Именно в Странджа, по линия на проекта „Локални бедствия и качество на живот“, ние установихме, че от Архангеловден до Коледни заговезни, обикновено 3, 5, 7 дни, а на някои места дори всяка сряда и петък или първия ден на всеки месец, и до днес помнят, че името на вълка, особено вечер, не се споменава. Не се работи нищо вълнено, особено да се прави някаква дреха за мъж, не се отварят ножици, вълна не се влачи, не се преде, не се чука сол около огъня, не се шие" - посочва доц. Банкова.
По думите й, всички тези магически действия, които се извършват през вълчите празници, имат за цел да предотвратят нападението на вълците върху хора и добитък.
„Вярва се, че най-опасен е последният вълк. Това е вълк единак, куц, който макар и белязан с отрицателни знаци в народната митология, може да бъде открит и като приятел, защото всъщност той е най-злият враг на вампирите, които разкъсва с острите си челюсти.
И тук, разбира се, не мога да не отбележа изследванията на проф. Иваничка Георгиева, която казва, че в представите на народа ни вълчицата ражда само веднъж, но за да забременее, трябва да вкуси месо от куче или човек, облечен с дреха, работена през Вълчите празници. И ето, оттук идва и тази забрана – да не се работи дреха през тези дни" - обяснява Петя Банкова.
Тя коментира и поверието за разгонването на вълчицата, което съвпада с тези дни през ноември, когато вълците са най-опасни, защото търсят да нападнат човек, облечен с дреха, предана, тъкана или шита през тези дни.
„Вероятно разгонването на хищниците през определено календарно време е послужило и за изработването на цяла система от магически действия с предпазен характер. Откриваме ги, макар и вече в спомените, а не толкова в практиката на хората – домашните ножици трябва да бъдат вързани, за да се върже устата на звяра. Освен това по този начин се избягва нарушаването на забраната да се шие, защото се вярва, че покойник, погребан с дреха, работена през вълчите празници, се превръща във върколак".
Етноложката обръща внимание, че отново в Странджа е разпространен обичаят да се намазва с тор или с кал около огнищата и зад вратата, като се вярва, че по този начин хората залепват очите на вълка и той няма да може да открие стадото им.
„Аз мисля, че в съвременността е добре да съхраним познанието за тези народни вярвания, обичаи и традиции. Това е и нашето желание, изследвайки техните проявления в съвременността. Защото в крайна сметка да залепиш очите и да затвориш устата на вълка може би е важно за традиционния човек, а за съвременния със сигурност е важно да се обърне към една празничност, към това да се събере със своите близки и познати и да почете този светец" - категорична е доц. Банкова.
