575 години от Битката на народите при Варна


575 години от Битката на народите при Варна
10 Ноември 2019, Неделя


На 10 ноември 1444 г. обединените християнски сили водят ожесточено сражение за спиране на османското нашествие на Балканите

Автор: Атанас Коев

При своето кратко царуване младият полско-унгарски крал Владислав III Ягело, с благословията и подкрепата на римокатолическия папа, предприема два големи похода за прогонването на османските нашественици от пределите на европейския континент и по-конкретно от Балканския полуостров.

По време на първия от тях той достига до Ихтиманските възвишения, където разгромява турските войски, но е принуден да се върне обратно поради настъпващата сурова зима по нашите земи.

Вторият поход към България полско-унгарският владетел организира през септември 1444 г. Тогава начело на сборна християнска армия, съставена от поляци, унгарци, чехи и власи и подпомогната от поробеното българско население, преминава река Дунав и разбива османските войски при Видин и Оряхово. След това достига до Никопол, където към Владислав III Ягело и трансилванския войвода Януш Хуняди се присъединява и влашкият княз Влад Дракул с около 4000 конници.

Обединената армия се насочва към Варна, като по пътя турските войски се опитват да и дадат отпор при Шуменската крепост, но претърпяват отново тежко поражение.

На 9 ноември 1444 г. християнските войски достигат до Варненското поле, където се установяват на лагер. За да спре настъплението на полско-унгарския крал, турският султан Мурад II, с помощта на венециански кораби успява да прехвърли през Босфора големи военни сили и през Айтоския проход се озовава също край Варна, като двете армии застават една срещу друга в очакване на решителното сражение.

На 10 ноември 1444 г. се разиграва т.нар. Варненска битка, останал в историята като Битката между народите. Макар османските войски да заемат по изгодни позиции, в разгърналото се сражение те претърпяват значителни загуби.

И точно когато турците са пред пълен разгром, поради непредпазливост младият и неопитен Владислав III Ягело с малък отряд от личната си охрана попада в еничарско обкръжение. Въпреки смелостта проявена от него и охраната му отряда е разгромен, а самият крал пада убит.

Смъртта на полско-унгарския владетел внася голям смут сред обединените християнски сили и впоследствие те претърпяват тежко поражение. С това се открива пътят за окончателното завладяване на Балканите от османските турци.

Варненската битка се превръща в една от най-ярките прояви на бойно единодействие между народите от Средна и Югоизточна Европа. Тя събужда  големи надежди сред току-що поробения български народ за освобождение от турския гнет, като към войската на полско-унгарския крал се присъединява голяма част от местното население.

Заради проявената храброст и опитите му да избави Балканския полуостров от османските нашественици Владислав III Ягело получава след смъртта си прозвището Варненчик. Днес в памет на подвига на обединената християнска армия, на мястото на сражението е издигнат паметник на бойната дружба и е изграден мавзолей в чест на полско-унгарския крал.

Неуспехът на похода на Владислав III Ягело има тежки последици за Балканите, тъй като няма кой да спре вече турското нашествие. Една след друга падат под османска власт останалите все още свободни балкански държави. Настъпват векове на робство, продължило цели пет века за българския народ и забавило значително развитието ни в сравнение с останалия европейски свят.


В категории: Новини , История , Средновековие

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Обикновен българин
13.11.2019 11:19:34
0
0
В състава на полската войска е имало и много българи от Подунавието-Видин,Ловеч,Никопол били полуавтономни градове с боляри -българи със своя стража и отряд-войници.възможно е роднини на цар Фружин да са били в армията на полския крал с българското знаме-считат историци.Знаем по,кой начин с глупава атака ср.султана и карето му еничари и загинал крал Владислав Ягело и цар Фружин сие останал в столицата на България-Липова в Банат,а нее станал цар в град-Търново и е нямало истински свободна България в нова време.Потомците на Фружин останали повечето в Банат.
1
Обикновен българин
13.11.2019 11:19:24
0
0
В състава на полската войска е имало и много българи от Подунавието-Видин,Ловеч,Никопол били полуавтономни градове с боляри -българи със своя стража и отряд-войници.възможно е роднини на цар Фружин да са били в армията на полския крал с българското знаме-считат историци.Знаем по,кой начин с глупава атака ср.султана и карето му еничари и загинал крал Владислав Ягело и цар Фружин сие останал в столицата на България-Липова в Банат,а нее станал цар в град-Търново и е нямало истински свободна България в нова време.Потомците на Фружин останали повечето в Банат.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки