„Написаното остава. Пиши правилно" е озаглавена кампания за проверка на грамотността на деца и възрастни, която ще се проведе по време на Седмото издание на най-голямото пътуващо изложение в страната - „Алея на книгата", подредена в пешеходната част на столичния булевард „Витоша“, от пресечката с бул. „Патриарх Евтимий“ до ул. „Узунджовска“.
Инициативата е на Института по български език към БАН в партньорство с Асоциация „Българска книга" и ще бъде реализирана в събота - 14 септември, от 15 часа.
„Предвиждаме да имаме интересни срещи с всеки, който изяви желание да участва в нашата кампания. Предвиждаме кратки диктовки, кратки езикови задачи, които са занимателни, като целта ни е да предизвикаме в добрия, закачливия смисъл родители и деца да участват заедно, за да се противопоставят един на друг в едно добро състезание, така че всеки да покаже знанията си - дали е по-добър от своя родител или пък родителите все още са по-добри от своите деца", поясни в предаването „Хоризонт до обед" на Българското национално радио проф. Светла Коева, директор на Института по български език и литература към Българската академия на науките.
Намеренията на учените са да предизвикат вниманието на обществото към това колко е важно човек да бъде грамотен.
„Колко е важно правилно да използва езика и колко е важно непрекъснато да развива своите умения за това правилно да се изразява, да разширява своя речник. Уместно да употребява думите в един или друг контекст. Предвиждаме това да бъде един празник на грамотността като сме го посветили на първия учебен ден", допълва проф. Коева.
Тя коментира пред БНР и това, че езиковите правила се променят много рядко.
„Може би ще прозвучи парадоксално, но езикът се е променил много малко през последните 50 или 60 години от гледна точка на своята граматика. Да, в езика навлизат много нови думи и това е нормално, защото непрекъснато има нужда с новите думи да се назовават нови понятия и в това няма нищо лошо. Колкото повече думи знае човек, толкова по-богат е неговият речник.
Тук, от една страна, е важен въпросът за уместната употреба. Човек трябва да знае дали може и кога евентуално би могъл да си позволи да употреби думат user вместо думата потребител, например в един такъв контекст - не е уместно в интервю по Националното радио да назоваваме потребителите user.
Колкото повече знания за чужди думи имаме и колкото повече усет имаме за това кога можем да ги употребяваме и кога ще ни разберат правилно и съответно кога не, толкова повече е голямо нашето майсторство да използваме езика по подходящ начин в подходяща езикова среда", обобщава проф. Светла Коева.
Книжовната норма е тази, която държи един език в неговата цялост, в неговата непротиворечива употреба, подчерта тя.
„Няма такъв книжовен език, който да няма книжовна норма. За да можем да се разбираме, ние трябва да владеем едни и същи граматични правила, ние трябва да владеем един и същ основен лексикален запас и да ги употребяваме по един и същи начин, тогава, когато сме в една официална форма на общуване."