Той може да се види единствено в резерват „Атанасовско езеро“
Автор: Светлана Николова
Атанасовското езеро е единственият резерват в България, който съчетава опазването на животинските видове в района с традиционния добив на сол, при който не се използва тежка механизирана техника.
Това е и основната причина тук да се среща огромно разнообразие от птици и бозайници, разказва специално за Десант Милена Ярмова, главен експерт в отдел „Биоразнообразие“ към РИОСВ - Бургас.
В зереватната част могат да бъдат наблюдавани видра, лисица, чакал, дива свиня, змии.
Тук се среща и най-малкият бозайник на планетата етруската земеровка. На външен вид прилича на птица, но е толкова малка, че се събира в човешка длан.
Снимка: Уикипедия
Дължината на тялото и главата й е между 36 и 52 mm, дължината на опашката - между 21 и 30 mm, масата - между 1,25 и 2,34 g.
В България видът е установен за пръв път през 1985 г., като е разпространен главно около езерата и крайбрежните райони в Бургаско. Смята се за рядък за страната и е защитен.
Резерватът е една от петте влажни зони, обявени по *Рамсарската конрвенция. В България има общо 11 такива рамсарски места, като 5 от тях се намират на територията на Бургаска област.
Едно от основните предназначения на резервата „Атанасовско езеро“ е опазване птиците. От над 409 вида, които се срещат на територията на страната ни, в езерото могат да се видят 333. Не случайно това място е наречено птичия рай на България
Тук се намират, например, най-голямемите гнездящи колонии кокилобегач и саблеклюн. В езерото също така има и много видове патици и пеликани. Най-ефектен е къдроглавият пеликан – нарича се така заради харастерните пера на главата, който вечер спи на платформите навътре в езерото, за да се защити от хищници, а сутрин отива да се храни в езерото Вая.
Разбира се, голямата атракция в защитената зона „Атанасовско езеро“ е розовото фламинго, за което вече сме ви разказвали.
Милена Ярмова обяснява откъде идва специфичният розов оттенък на перата на тази красива птица.
„Фламингото се храни с червеи, скариди, миди, и този специфичен розов цвят дължи на храната си, която е богата на каротеноиди. В езерото се намира и най-голямата колония на солнично раче. През лятото, ако се гребне от водата на солниците, цялата гъмжи от тези рачета. Те служат за храна на фламингото и именно на това се дължи розовият цвят на перата му“.
Атанасовско езеро е обявен за поддържан резерват през 1980 година. Той защитена теретория с най-строг режим на опазване. Което означава, че в района му е забранена почти всякаква човешка дейност.
Изключение правят само посещенията по маршрутни пътеки, с научна или образователна цел. При това, те се извършват само с разрешение от Министерството на околната среда и водите като всяко отклонение от определените пътеки е строго забранено.
Резерватът е част от защитената зона Натура 2000.
*Рамсарската конвенция е международно споразумение, сключено на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Официалното ѝ название е Конвенция за влажните зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици. Понастоящем конвенцията е ратифицирана от 158 страни, включително и от България. Опазват се 1721 зони, чиято площ надхвърля 159 551 478 хектара. Това е първият международен договор, засягащ опазването на биоразнообразието.
Върховен орган на конвенцията е Конференцията на страните членки, заседаващ на всеки 3 години. Изпълнителните дейности се ръководят от Бюрото на Рамсарската конвенция , базирано в сградата на IUCN в Гланд, Швейцария
