Александър Гиргинов не издържа на мъченията в Белене


Александър Гиргинов не издържа на мъченията в Белене
30 Април 2019, Вторник


Петър Дертлиев подписва смъртният му акт

Автор: Атанас Коев

На 29 април се навършиха 140 години от рождението на Александър Гиргинов – виден български политически и държавен деец, юрист и публицист, един от лидерите на Демократическата партия. Той е сред водачите на опозицията срещу установяващата се комунистическа диктатура у нас след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Гиргинов е роден в старопрестолно Търново на 29 април 1879 г., като първоначално учи в родния си град, където завършва Търновската мъжка гимназия. След това заминава за Германия да следва право в Лайпцигския университет. Дипломира се като юрист през 1901 г. и се завръща в България.

В началото на ХХ век Александър Гиргинов се включва дейно в обществено-политическия живот на страната, влизайки в редовете на Демократическата партия. Постепенно търновският политик се утвърждава като един от лидерите на демократите.

За пръв път той е избран за народен представител през 1908 г. в Четиринадесетото ОНС, а след това от 1913 до 1934 г. без прекъсване е последователно депутат от Шестнадесетото до Двадесет и третото ОНС.

След Деветоюнския преврат от 1923 г., когато е свалено от власт правителството на Александър Стамболийски, Гиргинов влиза в редовете на Демократическия сговор, но през 1924 г. го напуска и отново продължава дейността си като функционер на Демократическата партия. Постепенно става близък другар и сподвижник на водачите на партията Александър Малинов и Никола Мушанов.

Когато през 1931 г. сговористкото правителство на Андрей Ляпчев пада от власт и се установява управление на коалицията Народен блок, търновският политик е включен в кабинета на Александър Малинов като министър на финансите. В следващите кабинети на блока, оглавявани от Никола Мушанов, Гиргинов е назначен за министър на вътрешните работи и народното здраве.

Като вътрешен министър той внася в Народното събрание законопроекта за ограничаване на печата, който впоследствие е приет от депутатите.

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. правителството на Народния блок, начело с Никола Мушанов, е свалено от власт и Гиргинов минава в опозиция. Той се обявява за запазване неутралитета на България във Втората световна война, като се противопоставя открито на икономическото и политическото обвързване на страната ни с държавите от хитлеристката ос и най-вече с Германия. 


Когато на 2 септември 1944 г. се съставя правителството на Константин Муравиев, търновският политик е включен в кабинета като министър на финансите, както и временно управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда.

След Деветосптемврийския преврат Александър Гиргинов е арестуван от отечественофронтовската власт заради участието си в Муравиевото правителство и е осъден от т.нар. Народен съд на една година лишаване от свобода, като са му отнети и гражданските права. Той излежава присъдата си и когато излиза от затвора, участва във възобновяване дейността на Демократическата партия, като от 1946 г. става и редактор на партийния орган вестник „Знаме“, където разобличава безчинствата и жестокостите на комунистите и призовава за обединение на опозиционните сили в страната.

Заради отрицателното му отношение към отечественофронтовското правителство търновският политик и държавник отново е арестуван и съден от комунистическия режим. Той излежава присъдата си в лагера на остров Пресин (Белене), където е подложен на физически и психически тормоз от затворническите власти, в резултат, на което умира през 1953 г. на 74-годишна възраст.

След демократичните промени у нас Александър Гиргинов е реабилитиран посмъртно с решение №172 на Върховния съд на Република България от 26 август 1996 г.

Бележка на редакцията: Актът за смъртта на Александър Гиргинов е написан ръкописно от д-р Петър Дертлиев, който по това време е затворник-лекар при първи обект на затворническо общежитие в с. Белене. Той констатира, че лицето е починало на 1 октомври 1953 г. в 15,45 часа.


В категории: Новини , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки