На 15 март се навършват 40 години от смъртта на Емилиян Станев
Автор: Атанас Коев
На 15 март 2019 г. се навършват 40 години от смъртта на големия български белетрист Емилиян Станев. Интересен е житейският и творчески път на търновския творец, чието родословие води началото си от Еленския край.
Рождената дата на видния български писател е 28 февруари 1907 г. (15 февруари по стар стил), като той е първородно дете на Стоян и Мария Станеви. Бащата на твореца е дребен чиновник в търновския съд и страстен ловец, един от създателите на търновското ловно дружество „Сокол“.
Той отрано повежда невръстния си син на лов, а когато навършва 15-години му купува и пушка. Първите впечатления от досега с природата, с неумолимите и закони оставят трайни следи у бъдещия писател и по късно са отразени осезателно в неговото творчество.
Прогимназия Никола Станев (истинското име на Емилиян Станев), завършва в старопрестолния град, а детските му години тук са едни от най-хубавите моменти в живота на твореца. Неслучайно по-късно той с умиление си спомня, че в Търново за него „детството беше непрекъсната красота.“
През 1922 г. семейството му се преселва в Елена, където писателят учи до шести клас, а на матура се явява във Врачанската гимназия. След това той се опитва да следва в Художествената академия и в Свободния университет, но и двата му опита пропадат. Богатата си култура бъдещият творец получава чрез самообразование-изучава философия, чете руските и западноевропейски класици, като любими автори му стават Достоевски, Чехов и Толстой.
През 1932 г. писателят постъпва на работа в столична община, където работи като дребен чиновник до 1944 г. В началото на 1945 г. е назначен за управител на ловно стопанство „Буковец“, Търновско. След около петгодишен престой се завръща в столицата и постъпва на работа във вестник „Литературен фронт“, където завежда отдел „Белетристика“.
Писателят на два пъти е избиран за народен представител от Димитровград. От средата на 30-те години е член на СБП, а през 1974 г. и е избран за академик. Литературният си псевдоним Емилиян Станев приема под давление на литературния критик Димитър Митов и писателката Калина Малина.
За пръв път търновският творец публикува разказа си „Срещу Великден“ в библиотеката „Книга на книгите“ през 1931 г., а е забелязан от литературната ни критика след излизането на разказа „Крадецът и кучето“ във вестник „Литературен глас“ през 1934 г.
Първата книга на Емилиян Станев е сборникът с разкази „Примамливи блясъци“ появила се на книжния ни пазар през 1938 г., като в нея основно място е отделено на човека с неговите всекидневни проблеми, на природата и животните. Писателят увлекателно показва убийственото всекидневие на обикновените хора, затъпяващият труд и контрастите в обществото. Героите му са съпътствани от унижения и несполуки, но същевременно не отиват по-далеко от стихийния протест.
Авторът много добре е представил психологията на провинциалния град, както и на изявената личност поставена в еснафско обкръжение. Емилиянстаневите герои непрекъснато се лутат и не могат да излязат от безизходицата, в която се намират. Единствен техен отдушник са сънищата и мечтите им, както и плановете им за по-интересен и смислен живот („Чужденецът“). В разказите „През зимата“ и „Пролетни стремежи“ са описани красотата на природата и взаимоотношенията между животните.
Сборникът „Сами“ поставя началото на поредица от книги за природата и животните-„Вълчи нощи“, „Дива птица“, „Тежък живот“, „След лова“ и др. Тези творби нареждат белетриста Емилиян Станев сред най-изтъкнатите анималисти не само у нас, но и в чужбина.
В тях авторът рисува природата като нещо безкрайно и първично, като сполучливо описва жестоките и неумолими нейни закони, водещи до оцеляване на силните и приспособените. Това всъщност е и човешкото общество в условията на капитализма, нещо твърде актуално и днес.
През втората половина на 40-те години търновският творец започва да пише повести и романи, като от повестите му се откроява „Крадецът на праскови“, излязла през 1948 г. От октомври 1950 г. Емилиян Станев започва да работи върху романа „Иван Кондарев“ и в продължение на 14 години се занимава с написването му. Това е най-мащабното негово произведение, като централна е политическата тема, както и житейските съдби и отношенията между отделните герои.
Философските проблеми, преплетени с нашата средновековна история, творецът от старопрестолно Търново разглежда в романите „Легенда за Сибин“, „Тихик и Назарий“ и „Антихрист“.
В края на живота си Емилиян Станев се връща отново към разказа, създавайки няколко великолепни творби – „Вълкът“, „Скот Рейнолдс и непостижимото“, „Язовецът“ и др. В последната си незавършена творба „Насън и наяве“, той поставя въпроса за отговорността на съвременната наука пред човечеството, като посочва че разумът е преди всичко отговорност.
Изявеният и талантлив търновски писател умира на 15 март 1979 г., като последното му желание е да бъде погребан в родния си Търновград. След смъртта му в старата столица е изграден модерен музей, представящ по подобаващ начин живота и творчеството на Емилиян Станев.
Днес творбите му са преведени на по-вече от 40 езика, като „Крадецът на праскови“ и анималистиката му са включени в световни антологии, което е своеобразно признание за таланта и актуалността на неговите произведения.
