На 14 февруари се навършват 165 години от неговото рождение
Автор: Атанас Коев
Михаил Сарафов е изявен български революционер и просветител от периода на нашето Възраждане, а след освобождението ни от турско робство е политически и държавен деец на младото ни Княжество, както и виден дипломат. Той се проявява като добър финансист и е един от основоположниците на статистиката ни. Видният търновец е брат на Иван Сарафов, генерал от нашата армия.
Изявеният политик и обществен деец започва жизнения си път на 14 февруари 1854 г. в старопрестолно Търново, в семейството на търговеца Кръстю Сарафов. Първоначално момчето учи в родния си град, където завършва трети клас. След това Сарафов е изпратен от родителите си в Загреб за да продължи образоанието си в тамошната гимназия. Дипломира се през 1875 г. и се завръща в Търново, отдавайки се на учителската професия.
Когато в Букурещ се създава БРЦК, Михаил Сарафов участва в неговата работа, а при подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. се включва активно в дейността на Търновския революционен комитет. След провала на бунта е заловен от турските власти и откаран в Стара Загора, но наскоро след това е освободен, поради липса на доказателства.
Завърнал се в родния си град, веднага отново се включва в подготовката на Априлското въстание, а при неговия неуспех бяга в Сърбия. В края на 1876 г. постъпва като асистент по дискриптивна геометрия в Загребския университет.
Когато страната ни е освободена от турското робство просветното министерство му отпуска стипендия и той продължава образованието си в Мюнхен, където слуша лекции по физика, математика и философия.
През 1880 г. Сарафов се връща в България и се включва активно в обществено-политическия живот на младото Княжество, влизайки в редовете на Либералната партия. По това време започва работа в Администртивно-статистическия отдел, а на 17 ноември 1880 г. е назначен за минстър на народното просвещение в либералното правителство на Петко Каравелов.
Като просветен министър той участва дейно в изработването на специална Инструкция за управение на държавните учебни заведение в страната.
За пръв път търновският политик е избран за народен представител през 1888 г. в Четвъртото ОНС, а след това е депутат в Десетото, Единадесетото и Дванадесетото ОНС.
Той е първият директор на Статистическото бюро в България, а след това за период от около двадесет години е администратор на БНБ. Като ръководител на статистика у нас Сарафов организира първото преброяване на населението в страната. Под негово ръководство за пръв път в България започват да се съставят и издават справочници на Стастическото бюро.
От 1884 до 1885 г. видният търновец е министър на финансите в правителството на Драган Цанков, което не му попречва след избухването на Сръбско-българската война през 1885 г., да участва в нея като доброволец. През 1884 година е избран за действителен член на БКД-дн. БАН.
През 1893 г. Михаил Сарафов заминава за Македония, където е назначен за директор на Солунската българска мъжка гимназия. Впоследствие той е директор и на нашата девическа гимназия в този град. С активната си учителска дейност видният търновец допринася много за укрепването на просветното дело в останалите под турска власт български земи.
След като се завръща в София, Сарафов е назначен за заместник-директор на застрахователно дружество „Балкан“ и за ковчежник на БКД. Той е сред създателите на първото акционерно дружество у нас, което построява ж.п. линията София-Вакарел.
Когато Либералната партия се разцепва Михаил Сарафов минава към течението на Драган Цанков, което през 1899 г. се обособява като Прогресивно-либерална партия. Търновският политик постепанно се налага като един от лидерите на прогресивните либерали и до 1920 г. е сред водачите им.
Като представител на тази партия е министър на вътрешните работи в коалиционния кабинет на Петко Каравелов през 1901 г., а след това е финансов министър в трите самостоятелни правителства на прогресивните либерали, начело със Стоян Данев-1902-1903 г.
През 1909 г. видният търновец е изпратен на дипломатическа работа, като първоначално е наш дипломатически агент във Виена, а след това е такъв в турската столица Цариград. По време на Балканската война 1912-1913 г. е представител на външното ни министерство в Солун. Като изявен дипломат е включен в състава на българската делегация при преговорите с Румъния по предаването на Силистра на румънските власти през 1913 г.
След поражението на България в Първата световна война отново е в състава на делегацията ни подписала унизителния за нас Ньойски мирен договор-ноември 1919 г.
Михаил Сарафов умира на 13 декември 1924 г. в София, на 74-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин за заслугите му пред страната и народа ни като просветител, революционер, политик, държавник и дипломат.
