Христо Ботев и неговите братя посвещават живота си в името на България


Христо Ботев и неговите братя посвещават живота си в името на България
06 Януари 2019, Неделя


На 6 януари отбелязваме 171 години от рождението на големия български поет и революционер

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Безспорно една от най-емблематичните възрожденски фамилии в историята на България е тази на даскал Ботьо Петков. Тя  има роднински връзки с родовете на Васил Левски, Иван Вазов, Найден Геров, Иван Богоров, Евлоги и Христо Георгиеви, Кирил Нектариев, Пулиеви и Палавееви. Голготата, през която преминават Ботев и неговите по-малки братя след ранната смърт на именития им баща, е малко известна, но е достойна за преклонение.

В  семейство на Ботьо и Иванка Петкови се раждат девет деца – седем сина и две дъщери. Неписаната майчина педагогика на природно интелигентната калоферка Иванка Дрянкова, съчетани с ерудицията на даскал Ботьо Петков, създават онази благодатна почва, в която покълват и избуяват семената на неутолимия стремеж към знание и свобода, така характерни за представителите на тази фамилия.

Високият авторитет на даскал Ботьо Петков и гордият му свободолюбив дух оставят своя отпечатък върху въз­питанието на синовете му. Калоферският краевед и историк, академик Никола Начов, ще го нарече  „истинска ренесансова личност, саможертвен до забрава”. Атмосферата на пламенно родолюбие, култът към знанието и любовта към Русия, която създава в дома си даскал Ботьо, съчетани с над 300 народни песни, които знае жена му, формират светоусещането на неговите синове, водеща фигура сред които е Христо Ботев.

Туберкулозата рано го отнася в гроба през 1869 г. и принуждава жена му да работи по богатите калоферски къщи като слугиня, за да изхранва многобройната си челяд.

Биографията на първородния син в семейството – Христо, е широко известна. Няма българин, който да не знае за неговата чета и делата му в служба на родината. На 6 януари ще отбележим 171 г. от неговото рождение.

По-малко известна е обаче съдбата на неговите братя, които също са дали своя достоен принос за свободата на България.

Третият син на родолюбивата фамилия – Стефан Ботев, е роден на 18 септември 1854 г. в Карлово. Той завършва с отличен успех мъжкото четирикласно училище, след което се опитва безуспешно да продължи образованието си в медицинските училища в Цариград и Букурещ. Затова заминава за чешкия град Табор, където постъпва в пети клас на местната гимназия.

Там обаче живее в мизерия и заболява от туберкулоза. Завръща се в България и през 1873 г. започва работа като учител в Панагюрище. През 1875 г. заминава при Христо Ботев във Влашко, където се включва в живота на българската революционна емиграция, а и замества брат си като учител в българското училище в Букурещ.

В продължение на 12 години Стефан Ботев работи в една от търговските кантори на своя богат сродник Евлоги Георгиев в Олтеница. Той е петият по ред директор на народната библиотека и музей в Пловдив и управлява с много ентусиазъм тази институция от 9 юли 1889 г. до преждевременната си смърт на 15 април 1890 г.

Въпреки че се лекува от пристъпите на туберкулозата в Кайро, в крайна сметка жълтата гостенка отнема живота му.

Четвъртият син на даскал Ботьо е генерал-лейтенант Кирил Ботев. Той е роден на 20 април 1856 г. в Карлово. Завършва класното училище в Калофер при своя баща, след което заминава при Христо Ботев в Румъния.
В Букурещ, а по-късно и в Гюргево, учителства в българското училище, където преди това са преподавали по-големите му братя Стефан и Христо. Успоредно с това прави опити да пише стихове.

През май 1876 г. се записва в четата на брат си Христо Ботев. След боя при Веслец се откъсва от дружината заедно с Иваница Данчов. Двамата са задържани от турската  полиция при опит да преминат река Дунав. Осъдени са в Русчук (дн. Русе) на 15 години каторга. След подписването на Сан-стефанския мирен договор се завръща в родината и постъпва във Военното училище. Завършва Кавалерийската школа в Сомюр, Франция, както и Генералщабната военна академия в Брюксел, Белгия. През 1885 г. взима участие в Сръбско-българската война, като в сражението при Сливница командва конен отряд на левия фланг на българската позиция.

След войната е назначен за командир на 3-ти конен полк в Пловдив. Със своето подразделение и останалите войски от Пловдивския гарнизон участва в контрапреврата срещу офицерите русофили, които детронират княз Александър Батенберг през 1886 г. Бил е командир  а 3-та пехотна Балканска дивизия. На два пъти е назначаван за началник на Военното училище.

На 2 август 1912 г. по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Кирил Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на българската армия, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то се е давало само на офицери от запаса. 

През Междусъюзническата война Кирил Ботев е заместник-министър на войната. През 1914. преминава в запаса. Умира на 6 февруари 1944 г. в пернишкото село Студена, където семейството му е евакуирано, заради англо-американски бомбардировки над София.

Неговият единствен син – майор Христо Кирилов Ботев, завършва Военното училище на 4 септември 1910 г. и е произведен в първо офицерско звание-подпоручик. Той служи в Лейбгвардейския конен полк и взима активно участие във войните за национално обединение. Уволнен е от армията през 1920 г.

Най-малкият, пети син в семейството на поета революционер, е портупей юнкер Боян Ботев. Той е роден на 6 май 1866 г. в Калофер. Завършва  местното класно училище. След смъртта на баща си заминава с майка си при своите по-големи братя във Влашко.

След Освобождението заедно с доведения син на Христо Ботев – Димитър Рашев, е изпратен да учи от Българското централно благотворително общество със стипендия в град Николаев, Русия.

Но прекъсва обучението си и постъпва в кадетския корпус на  гимназията в Елисаветград. След това  се завръща в България и постъпва във Военното училище.

През Сръбско-българската война от 1885 г. с Указ №38 на княз Александър Батенберг на випускниците на Военното училище, сред които е и Боян Ботев, е присвоено предсрочно звание портупей юнкер и им е разрешено да постъпят като доброволци в армията.

Боян е назначен в 7-а рота на 5-и пехотен Дунавски полк.

Воден от вдъхновяващата храброст на своя брат Христо Ботев, в сражението на Сливница от 5 до 7 ноември 1885 г. портупей юнкер повежда  бойците си в щикова атака, но е тежко ранен на няколко места от сръбски куршуми и щикове. Умира в една софийска болница в ръцете на брат си, капитан Кирил Ботев.

Така тази бележита фамилия дава на България един изтъкнат възрожденски учител, един гениален поет революционер, един генерал- лейтенант и един подпоручик, както и един от първите директори  на Пловдивската народна библиотека и музей.

Пред Олтара на Отечеството семейството дава и своя свиден „кръвен данък” – двамата си сина Христо и Боян Ботеви.


В категории: Новини , История , Войни за освобождение , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки