Ген. Данаил Николаев осигурява защитата на Съединението


Ген. Данаил Николаев осигурява защитата на Съединението
03 Септември 2018, Понеделник


На 29 август се навършиха 76 години от смъртта на този виден български военен и държавен деец

Автор: Атанас Коев

На 29 август се навършиха 76 години от смъртта на генерал Данаил Николаев –  видния български военен и държавен деец, който пръв от българските офицери получава най-високото по-това време в нашата армия звание генерал от пехотата. Той е военен министър в четири правителства, както и активен участник в Сръбско-българската война през 1885 г.

Генерал Николаев е роден в Болград, Бесарабия на 18 декември 1852 г., по стар стил (30 декември по нов) в заможно българско семейство. Основно и средно образование получава в родния си град, където завършва Болградската гимназия. След това е приет в Одеското военно пехотно училище, откъдето се дипломира през 1875 г.

Младият български офицер постъпва на служба в руската армия, но когато избухва Сръбско-турската война през 1876 г. се записва доброволец в сръбската армия, вземайки участие в редица сражения на сръбска територия с турските войски. В тях той проявява завидна храброст и командирски умения.

През 1877 г. Данаил Николаев се включва в редовете на сформиращото се Българско опълчение, като е назначен за командир на четвърта пехотна рота от опълчението. След началото на Руско-турската война (1877-1878 г.), командваната от него рота участва в редица сражения с турските войски, като особено се отличава в боевете при Шейново.

След освобождението на България от османско владичество болградският българин постъпва като офицер в Източнорумелийската милиция, като на 15 ноември 1883 г. е произведен в чин майор.

В навечерито на Съединението той е главнокомандващ войските на Пловдивския гарнизон и като такъв участва активно в подготовката на самата съединистка акция. На 6 септември 1885 г. майор Николаев чрез ръководените от него военни части успява да изолира правителството на Източна Румелия и да осигури защитата на този исторически акт. С тези свои действия младият български офицер допринася в значителна степен за успешния край на това начинание.

Когато Сърбия обявява война България и започва Сръбско-българската война през есента на 1885 г., майор Николаев е назначен за командир на Източното крило на българската армия. С решителни и смели действия бъдещият наш генерал успява да спре настъплението на сръбските войски на българска територия и дори да премине в контранастъпление на отделни участъци от фронта. В последвалото настъпление на българските войски той командва Западния корпус, който след ожесточени боеве влиза в сръбските градове Пирот и Цариброд.

След успешния край на войната бесарабският офицер е поканен в правителството на д-р Васил Радославов да заеме поста военен министър (1886-1887 г.). Като такъв той успешно се справя и потушава бързо и без много жертви избухналите в Бургаско, Силистренско и Русенско бунтове на български офицери русофили.

През 1887 г., след избирането на Фердинанд Сакскобурготски за български княз Данаил Николаев е назначен за негов военен съветник. В периода 1895-1897 г. той става председател на Върховния македонски комитет и като такъв активно участва в изработването на проект за реформи в Македония и Одринска Тракия.

За около десет години е генерал-адютант на княз Фердинад. През 1891 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1900 г. получава званието генерал-лейтенант. Впоследствие получава най-високото военно звание в нашата армия – генерал от пехотата.

През 1907 г. генерал Николаев е назначен за военен министър в правителството на д-р П. Гудев, запазвайки този пост и в следващите кабинети – на Александър  Малинов и Иван Гешов. Той ръководи подготовката на българската армия за предстоящите войни, успявайки да я направи една от най-боеспособните армии в Европа.

По време на Балканските войни (1912-1913 г.) видният български военен деец е назначен за комендант на Ямболския укрепен район, а през 1913 г. поради напреднала възраст преминава в запаса.

Той преживява много тежко двете национални катастрофи, сполетели страната ни, като се оттегля от активна политическа и обществена дейност. През 1937 г., като най-възрастен български генерал Данаил Николаев е поканен от цар Борис III да стане кръстник на престолонаследника Симеон Търновски.

Видният български военен и държавен деец умира на 29 август 1942 г. на 90-годишна възраст във вилата си в Банкя. Погребан е по подобаващ начин, с полагащите му се почести, заради заслугите му към българския народ и армия. С дейността си той оставя трайна диря в новата българска политическа и военна история. Голям е приносът му за изграждането на младата ни армия като боеспособна сила, постигнала впоследствие редица военни победи на бойното поле.


В категории: Новини , История , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки