Тя е най-тачената светица в Странджа. Там от древни времена съществува пещера светилище, в която се извършват различни обреди и тайнства
Автор: Десант
На 17 юли се почита паметта на св. Марина. Тя е родена в Антиохия и е дъщеря на жрец идолопоклонник. Загинала мъченически едва на 16 г. (около 270 г.).
За българина тя е Огнена Марина, символ на небесния огън (празникът й е по време на т.нар. Горещници), покровителка на жътвата, нивите и сеитбите.
На иконите е изобразявана, като държи с едната си ръка дявола за косата, или пък е седнала на трон, лявата ѝ ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст.
На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве и от хора, и от животни. От него всеки взима, за да запали домашното огнище.
Света Марина е най-почитаната светица в Странджа. Култът към нея се корени съдбовно в древността и никой не може да обясни защо е така дълбоко преплетен с традиционната обредност на местното население. Край пограничното село Сливарово от най-дълбока древност съществува пещера светилище, скътана в дълбок и усоен дол в близост до българо-турската граница.
Денят на светицата бил голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, затова в Странджа се нарича „лефтерски панагир” – ще рече, че е празник на девойките и левентите в предбрачна възраст, които в старо време влизали в пещерата да се опознават. Затова и света Марина в този край е известна и с прозвището си Побаринка.
А след „побарването”, което се подразбира, че се случва в скритата от хорските очи тъмна каверна в скалата, то е ясно, че после лудите-млади ще излязат оттам вече навлезли в света на възрастните, на които е дошло времето да създадат семейство.
Днес този обичай е отживелица – за модерната цивилизация това „възмъжаване” вече не е никакво тайнство. Сега тук представителките на нежната половина на човечеството идват най-вече да преспят за зачеване, а останалите – да запалят по свещичка за здраве и да си налеят от лековитата вода, която капе почти като дъжд от сводовете на пещерата. За нея се смята, че цери очни болести и дава сили на страдащите да се отърват от болежките си.
Светилището е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Цариград. Хора от близки и далечни села идвали тук на поклонение и „смиване” с лечебна цел.
По принцип в Странджа св. Марина се почита като лечителка на бездетните жени.
