Захарий Зограф - основоположникът на българската светска живопис


Захарий Зограф - основоположникът на българската светска живопис
14 Юни 2018, Четвъртък


Легендарният самоковски иконописец и портретист оставя трайна диря в българската възрожденска живопис

Автор: Атанас Коев

На 14 юни се навършват 165 години от смъртта на легендарния иконописец и портретист Захарий Зограф – един от най-даровитите художници от епохата на нашето Възраждане, творил през първата половина на XIX век.

Той е роден в Самоков през 1810 г. в семейството на основоположника на на Самоковската художествена школа Христо Димитров. Отначало момчето учи в килийното училище на родния си град при Неофит Рилски, а след това усвоява живопис при баща си и брат си Димитър Зограф, с когото си сътрудничи до 1832 г.

След това започва да работи самостоятелно, но неудовлетворен от условията, при които се намира, напуска Самоков. Установява се да живее в Пловдив, където се подвизава в периода 1835-1842 г. Впоследствие се връща отново в родния си град.

През 1844 г. Захарий Зограф се установява в Рилската света обител, а от 1847 до 1848 г.а работи в Троянския и в Преображенския манастир.

Като художник самоковският зограф показва завидно майсторство в изрисуване иконите на пловдивските църкви „Св. Константин и Елена“ и „Св. Петка“ през 1836 и 1837 г, на църквата „Св. Богородица“ в Копривщица (1837-1838 г.), както и на църквите в Мулдавския (1837 г.), в Горноводенския (1838 г.), в Плаковския (1845 г.) и в Долнобешовския (1845 г.) манастири.

Негови са значителен брой стенописи в църквите „Св. Никола“ и „Св. Архангели“ в Бачковския манастир, в част от главния храм на Рилския манастир и в църквите на Троянския и Преображенския манастир.

През 1851-1852 г. видният възрожденски живописец работи в Атон, където изписва външния притвор на главната църква на Лаврата „Св. Атанасий“ (1852 г.) и рисува редица икони на конака на Зографския манастир в Карея (1853 г.).

Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис, като в иконите и стенописите си не се придържа строго към църковните канони, а изографисаните от него образи имат светски дух.

Той прави редица портрети и пейзажи от натура, като още през 1838 г. създава портрет на своя учител Неофит Рилски. Той е изработен с маслени бои и днес се съхранява в Националната художествена галерия.



Видният самоковски художник изработва многобройни ктиторски портрети в църквите на Рилския, Троянския и Преображенски манастир. Между тях той е оставил и десет свои автопортрета, нарисувани също с голямо художествено майсторство.

Захарий Заграф е нарисувал голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Създал е и десетки скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисувки на антични фигури, етюди от натура на хора и пейзажи. От този род са творбите му „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“, „Романтичен пейзаж“ и др.

В началото на 1853 г. самоковският зограф се завръща в родния си град, но наскоро след това се разболява от тиф и умира на 14 юни с.г., в разцвета на творческите си сили. С дейността си като иконописец и портретист той оставя трайна диря в българската възрожденска живопис.


В категории: Добри Вести , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки