Забравените Красновски минерални бани - някогашната спа перла на Средна гора


Забравените Красновски минерални бани - някогашната спа перла на Средна гора
04 Юни 2018, Понеделник


За строежа им местните ипотекирали собствените си къщи и имоти, а мъжете пренасяли с волски каруци камъните и тухлите

Автор: Камен Колев

Някога в Красновските минерални бани, на няколко километра от едноименното село, почивали стотици българи.

Идвали курортисти чак от Русе, а в кухнята само на една от почивните станции всеки ден се хранели 1200 души. После, с настъпването на демокрацията, всичко секна, разказват наследниците на красновци, които през 1927 г. построили минералната баня в селото.

Красново е разположено на двата бряга на Красновска река, на южните склонове на Същинска Средна гора. Тъй като е на стар римски кръстопът - Пловдив-Копривщица-Търново и София-Ихтиман-Хисаря, най-старото му име е било Кръстец, а по-късно е известно като Кръстово.

В литературата (в „Българи от старо време" на Любен Каравелов) и в турските данъчни регистри населеното място е записано като Крастово. Така го споменава в един от пътеписите си Алеко Константинов.

Същото име срещаме и в спомените на Константин Иречек, който, като посетил минералните бани, останал шокиран от следната гледка – от басейна излизали хора с дрехите, които му приличали на мокри чудовища.

Най-възрастните жители разказват, че действително влизали в горещата вода както са си облечени. Като се намокрели, и въшките изпълзявали. Така хората хем се перяли, хем се къпели.

Районът на селото е известен не само с минералните си извори, но и с климата. Навремето на лечение тук заради въздуха идвали хора с астенично-вегетативен синдром, които се оплаквали от отпадналост, главоболие, световъртеж и неспокоен сън, болни от гастрит, язва или колит, пациенти с жлъчно-чернодробни заболявания.

Красновските минерални извори са били известни и използвани за лечение още в римско време. Най-напред с водата се лекувало чрез къпане, а по-късно и чрез пиене. Смята се, че тя лекува камъни в бъбреците и други урологични заболявания, болестта на Бехтерев, проблеми на опорно-двигателния апарат и остеопороза, заболявания на стомашно-чревния тракт като язви и гастрити, болести на черния дроб и жлъчката, както и открити рани.

Доказано е, че красновските води лекуват гинекологични болести, травми, заболявания на дихателните пътища и на жлезите с вътрешна секреция. Въпреки примитивните възможности за балнеолечение, тук са идвали много болни от цяла България.

Иречек описва красновската баня като малка дървена къщичка с два грубо направени каменни басейна, покрити с пропукана стряха, а отстрани имало две схлупени стаички. Наоколо в гората имало сламени колиби за лекуващите се. Хората лазешком излизали от ниски дупки, служещи за врата на колибите.

Още в 1890 г. от бюджета на Източна Румелия били отпуснати 2000 лв. за поправка на банята, но парите отишли за ремонт на църквата в селото. Впоследствие, когато започнали да прииждат хора от цялата страна, се наложило да се вложат средства и в къпалнята. Били изградени две отделения с басейни - за мъже, с температура на водата 47 градуса, и за жени - 50 градуса. Пълнели се с вода от вечерта, за да може до сутринта да се охладят.



През 1925 г. местната управа решила да разтури старата селска баня и да построи нова.

Когато стигнали до покрива обаче, парите свършили. Наложило се да вземат заем от 2 милиона лева държавни средства, за което им съдействал министър-председателят Андрей Ляпчев. Като залог, че ще върнат парите, тогавашният кмет на селото и група общински съветници ипотекирали собствените си къщи и имоти. После мобилизирали мъжете - всички били длъжни да излязат и с волски каруци да пренасят камъни и тухли. Така с дружни усилия банята била построена и през 1927 г. постройката с две отделения, чакални, съблекални, басейни, вани и чешми, била официално открита.

Зад банята имало зоологическа градина с огромен парк. Работници косели поляните и в специални помещения събирали сеното, с което хранели животните.

Билетът за банята бил 2,50 лева стари пари, а по време на комунизма - 18 стотинки. С годините курортът Красновски минерални бани бил благоустроен. Властта построила почивните станции „Чавдар" и „Страхил", направила магазин, сладкарница, ресторант и градски плаж с олимпийски и детски басейн. Зад него били къщичките, в които се провеждало началното военно обучение на учениците от региона. Съвсем наблизо пък имало пионерски лагер с бунгала.

В „Страхил" още по социалистическо време работел уникален спа център с вани и тангентори. Курортистите посещавали и околните забележителности. Край Красновски минерални бани се намират две групи от по четири могили, част от древно селище. Там са открити зидове от постройки, глинени съдове, некропол.

В северната част на селището има следи от стара църква, която населението нарича манастира „Света Богородица". Срещу нейните останки е крепостта Красновското кале. Археолозите смятат, че тя е строена по времето на Втората българска държава ХII-XIV век.

Местните смятат, че Красново е щяло да се развие като голям курорт, ако не е било прехвърлено към община Хисаря. Хисарчани се страхували красновци да не им вземат туристите и направили всичко възможно мястото да западне.

С началото на демокрацията селището съвсем било занемарено. Банята била запусната, станциите - опразнени, а бараките от базата за военно обучение - продадени като къщички. Днес от тях са останали само тухлени зидове и арматура.

Градският плаж години наред зее като огромен бетонен ров и само по колоните на входа, облицовани със светлосини плочици, може да се познае, че навремето тук е имало летовници. Пионерският лагер също е изоставен, ограден е с мрежа и се охранява от пазач. От някогашния ресторант е останала една дупка. Преди години го купил местен бизнесмен, но веднага след това сградата била изпепелена при умишлен пожар.



Преди икономическата криза няколко бизнесмени са решили да инвестират в Красново. Селската баня била възстановена, започнало строителството на нови хотели. С финансовия срив в страната обаче строителните дейности замрели. Едва в наши дни се правят нови опити минералните бани да бъдат събудени за нов живот.


В категории: Новини , Забележителности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки