Сега стожерът в ивайловградското село има нужда от средства за неотложни дейности, за да се запази като един от най-старите исторически паметници на християнската вяра в този край
Автор: Димитрина Колева
Възрожденската църква "Св. Йоан Богослов" в с. Гугутка, общ. Ивайловград, е построена в далечната 1838 г. Годината е посочена в запазения от тогава надпис над входната врата.
Това е първата обществена сграда, изградена с общите усилия и средства на родолюбивите жители на българското село Арнауткьой, както се е наричало до 1934 г., в знак на признателност към добродетеля - артаутин.
Храмът е изграден 32 години преди официално да бъде признат черковния въпрос, което става със султански ферман през 1870 г. Поради това по разпореждане на турската администрация в Ивайловград, църквата е вкопана дълбоко в земята и обиколена с двуметрова каменна ограда.
Още с построяването си, храмът става център на българската писменост, култура и национално възраждане. Седем години по-късно е открито училище, което се помещава в пристройка в двора на църквата. За това свидетелства мраморна плоча с надпис: "Народно училище "Надежда" 1845 г." То прекъсва своята дейност под натиска на гръцката патриаршия в Ивайловград, която открива и финансира 4-ри класно училище, с обучение на гръцки език.
В селото започва борба за независима българска църква и българско. училище. В тези бурни времена важна роля изиграва поп Христо Янакиев - завършил за учител и свещеник в Одрин.
Селото е разделено на две групи, огромната е поддръжник на българското. Започват вътрешни борби на влияние, кой свещеник да отваря църквата и на какъв език ще се извършва богослужението. На голям празник гръцкият поп успява да влезе в църквата и започва богослужение на гръцки език. Жените от българската страна, нахлули в олтара, изгонили гръцкия поп и въвели Христо Янакиев, който провел литургията на български език.
Случващото се става достояние на турската администрация в Ивайловград. В селото пристига следовател, който след разследване, взема компромисно решение е казва пред жителите: "В църквата ще се служи и на български, и на гръцки". На това селският първенец и водач на българите Атанас Пандъров възразил: "Тая цъква българи са я градили, българи ще я отварят и на българско ще се пее!" Турският следовател го изгледал злобно и отвърнал: "Ножът ти отвисоко реже, гледай да не се порежеш!" и запечатал вратата.
В началото на 1903 г. Атанас Пандъров, който е бил и председател на революционния комитет за освобождение на Тракия и Македония, е арестуван. Заедно с няколко съселяни е откаран в Одринския затвор, където е държан в нечовешки условия и обесен. В знак на признателност има поставена мраморна плоча до могилата - костница на оградата на църквата.
Не след дълго църковният храм е отворен от родолюбивите българи и не са позволили повече да се служи на гръцки. В дух на национално възраждане са продължили борбите в с. Гугутка и успява българската кауза. Закрито е и гръцкото училище.
През 1892 г. е построено ново двуетажно училище, което просъществува до лятото на 1913 г., както пише Милетич в книгата си "Разорението на Тракийските българи през 1913 г.": "Изгоряло е училището, хубаво, двуетажно здание, на църквата е изгоряла вътрешността, а каменните зидове и покривът са запазени".
Храмът е свидетел при ограбване, избиване, опожаряване и разорението на селото от многоброен башибозук и редовна турска войска в средата на юли 1913 г. Тогава се преобръща съдбата на мирните жители от малки до големи. Църквата става убежище на 60 християни, търсейки спасение. Тук те издържат три дни без храна и вода и искат да излязат, но башибозукът залоства отвън изхода, счупват прозорците и хвърлят запалени факли с газ, всичко да изгори.
В отчаяние хората успяват да избият вратата, но отвън не ги чака нищо добро. Заедно със съселяните си , събрани в три къщи, са подкарани към подготвената клада, но по пътя започва суматоха, кръстосана стрелба, използват се ножове и саби за непокорните. Оцелявт малцина, благодарение на това, че са останали между около 100-те убити. Онемели от случилото се, от тъгата по безжизнените близки , тръгват без път, без нищо. Зад тях остава пламналото село.
Впоследствие костите на жертвите са положени в обща гробница до оградата на църковния двор. На паметник са изписани имената на убитите беззащитни деца, млади и стари мирни жители на село Гугутка. Разпиляват се старите фамилии, заселват с в различни селища.
След няколко години, върху тлеещата пепел се възстановява част от селото. Започва ремонт на църквата. Иконостасът е възстановен пред 1925 г. За окончателната вътрешна уредба голяма заслуга има художникът Петър Дончев и Свиленградския художник Антон Антонов, който рисува новите икони върху дъски.
След свещеник Христо Янакиев за поп е ръкоположен неговият син Димитър, който след 1920 г. обслужва християните от околните села, заселени с тракийски бежанци.
Да се върнем във времето. През годините в храма свещениците са измолили Божието благоволение на многобройни венчаващи се младоженци. Предава се от уста на уста, че с Господнята молитва " Отче, наш..." само за една година 80 млади семейства се приобщават към Църквата с венчални пръстени и венци - символ на радостта и единението.
На сватбените гощавки се кани цялото село, ако някой не успее да присъства, от гозбите се носи в домовете им. Задължителен е свареният "кешкек" от най-доброто жито "фелеменка", измито след изчукване в специално издълбано каменно кутело, което се пази като скъпа реликва от миналото.
Кръщенето е друго Свето тайнство на християните. В кутела на църквата са къпани със светена вода новородените, за здраве и късмет. След черковния ритуал по-големите деца тичат до дома на майката, която чака да чуе името на рожбата си, дадено от кумовете. Децата получават почерпка, колачета - малки питки.
Не се забравя от никого панаира, на третия ден на големия празник Великден. Подготвя се голям черковен курбан, стигащ за всички гугутчани и многобройните гости от 16 околни села. Тогава на маса пред храма се вадят даровете, дадени на Църквата от Великден и другите празници и се наддава от насъбралото се множество. Този, който даде най-голяма сума, получава даровете, а средствата се заприходяват при касиера, за поддържане на Църквата. За народните хора, с гайдите и песните, с пъстротата на грейналите носии, "хорището" - площадът се оказва малък.
Всичко това е било в миналото. Сега вратите на Божия храм са затворени. Последният местен свещеник е Тодор Стойчев. След него няма стопанин, църквата запустя.
Имало е запазени две стари икони, на св. св. Кирил и Методий и една рядко срещана икона на Всех Светих. При строежа, по средата на пода е поставена специално донесена плоча, за която казват, че помага на вярващите.
В двора се четат имената на няколко надгробни плочи с изображения на занаята на човека.
Градежът на черковната постройка е масивен, с камъни и хоросанова спойка. В задния край по дървени стълби се отива на балкона, предназначен за черковния хор, а в миналото за женско отделение. Последните десетки години не е извършвано богослужение, освен на 100 годишнината от опожаряване на селото.
Църковното настоятелство, малкото останали християни и ново заселилите се жители на селото полагат усилия за поддържане на този исторически паметник. Добри християни дарители са направили навес над входната врата, подновена е камбанарията.
Сега този стожер на село Гугутка, храмът "Св. Йоан Богослов", наше наследство, има нужда от средства за неотложни дейности, за да се запази като един от най-старите исторически паметници на християнската вяра в този край. Наш дълг е, наша съдба за храмовия празник 28 септември 2018 г., да я обновим, съхраним и предадем на следващите поколения.
