Готви ли се далавера с продажбата на гара Пионер

Автор: Десант

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт (ГИОРТ) разпространи изводите от собствено проучване по казуса с опита за продажба на доскорошната гара по Околовръстната железница на София, известна като гара Пионер.

В медийни публикации се твърдеше, че собственикът на терените - Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), изтъквал като причина за продажбата невъзможността да управляват имота. Стопанисването му било свързано с големи разходи, които били непосилни за компанията, поради липса на финансови средства.

От официални отговори по закона за достъп до обществена информация от НКЖИ до гражданската организация става ясно обаче точно обратното - че приходите на гара Пионер само от наеми на действащата там строителна борса са 2 235 000 лв. за последните 10 години, а разходите (единствено амортизации, които не се осчетоводяват например за пътната инфраструктура) – 87 851 лв.

Но половината от приходите от наем отиват директно в държавния бюджет, вместо да останат като възможност за инвестиции на предприятието.

След този отговор, гражданите закономерно питат: кой принуждава ръководството на НКЖИ да пристъпи към продажбата на най-апетитния си не само в София, но вероятно и в цялата страна имот, който на всичкото отгоре се оказва и доходоносен за железницата.

Решението на Министерски съвет за даване на съгласие за продажбата на гара Пионер бе взето на 8 декември 2017 г.

В началото на октомври миналата година пък бяха подготвени, а на 28 март 2018 г. вече бяха приети от Народното събрание промени в Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО). Една от тези промени касае и територията, която заема въпросната бивша гара.

До момента сигнатурата й в закона и в действащия общ устройствен план на София е съкращението „Са1“, означаващо терени за спорт и атракции, изтъкват от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт.

Според промените предстои тази сигнатура да бъде окончателно заличена. В текста на изменението, което е гласувано от депутатите, обаче не е посочено с какво ще бъде заменена тя. Това най-вероятно означава един вид празен чек, който конкретен инвеститор ще попълни и предаде на „правилните“ хора, за да запишат правилната сигнатура.

Терените по всяка вероятност ще могат да получат променено предназначение по решение на общинските власти (кмет, общински съвет, главен архитект).

От Инициативата припомнят, че в периода 2003 – 2009 г. теренът е бил със сигнатура „Смф1“, която позволява многоетажно строителство, каквото има например в зоната между болница "Токуда" и бул. „Никола Вапцаров“.

В момента на база размерите на терена (20 000 кв. м) и зоната му „Са1“, това означава възможност за над 3000 кв. м. застроена площ, което е едноетажен обект с размери 55 х 55 м (т.е. колкото два закрити басейна с олимпийски размер).

Ако обаче територията се превърне обратно в зона „Смф1“ това означава, че ще се даде зелена светлина за изграждане на нов търговски център (мол) в Борисовата градина с височина 26 метра и пълното застрояване на терена.

От гражданското сдружение са проследили постепенната промяна на предназначението на терените. Прави впечатление, че гара Пионер до 2003 г. е разделена на терен за железопътен транспорт и зелена площ. След това територията е означена изцяло като зона „Смф1“, а зелената площ е заличена, а в периода 2007 – 2009 г. - явно заради съпротива от граждани при приемането на действащия към ден днешен ОУП, предназначението е сменено със „Са1“ за целия терен, което ще бъде премахнато с промените в ЗУЗСО.



Историята със „София ленд“ е сходна – до 1990 г. част от теренът е бил в рамките на Борисовата градина. С годините започва промяната на неговото предназначение, докато не се стигне до днешното състояние на допустимо тотално застрояване на над 80% от територия.

Казусът прилича на този с гара Пионер, като отново увеселителният парк е построен и само след 5 години фалира.  Имотът е ипотекиран в Първа инвестиционна банка, която след фалита му го получава. През това време, сигнатурата се променя и сега той се застроява с жилищни сгради.

Опасенията са, че същото ще се случи и с жп гарата.

В момента тече процедура за нов ПУП на Борисовата градина, за който предстои обществено обсъждане, територията е предвидена за изграждане на спортни съоръжения – зали, нови игрища, подземен паркинг за 340 коли и нов наземен паркинг за 45 коли.



Все още не е ясна началната цена за продажбата. По най-консервативните сметки данъчната оценка от 1,5 млн. лв. е поне 20 пъти по-ниска от цената, на която се продават поземлени имоти в район "Изгрев" в София.

От инициативата припомнят, че това е трети опит за продажба на гарата. Първият е по времето на министър Петър Мутафчиев, вторият – в края на управлението на Данаил Папазов.

Малко история

Гара Пионер е изградена в този си вид през 1940 г. До 1944 г. наименованието й е било гара „Духовна семинария“. Тя е била част от Околовръстната железница на София. Освен за превоз на товари, до началото на 50-те години на миналия век, трасето е използвано за движение на служебни/работнически влакове, които по спомени на машинисти са използвани и от населението. Свидетелство за това са вече тревясалите пътнически перони на гарата.

През лятото на 2011 г. с мотива, че „щяла да пречи на зала Арена Армеец“, линията е демонтирана. Трасето от ВТУ „Тодор Каблешков“ до Хладилника все още е собственост на НКЖИ. Самата Борисова градина е устроена и запазена в тази зона благодарение на строителството и функционирането на железницата, създадена със закон на цар Фердинанд от 1915 г.

Гражданите се обявяват категорично против продажбата на гара Пионер и от години настояват да се възстанови отреждането на терена от преди 2000 г. – една част отново да стане зелена площ. А другата да се използва за възстановяването на околовръстната железница (концепция lightrail и др.), което би могло да реши огромна част от проблемите с трафика в София.

В категории: Новини , Разследвания