Унищожителният поход срещу горите на Странджа

Автор: Севдалина Пенева

Странджанската растителност е уникална за Европа. Оцеляла единствена през последния ледников период, люлката на днешното биоразнообразие на Стария континент умира. Хилядолетия наред природни катаклизми не са успели да унищожат единствените по рода си видове, най-известни от които са вечнозелените зеленика и дАфне. За няколко години това е напът обаче да направи човекът.



Днес срещу горите на Странджа се води война. Жестока, методична и унищожителна. Безобразна сеч, извършвана с примитивни средства, по варварски начин, който в Европа не се прилага от сто години, опустошава природата за поколения напред.

За Странджа обаче никой не милее. Погледите на зелените екофашисти и псевдо природозащитници са обърнати само там, където има икономически интереси. А интереси към Странджа няма.

Дори държавата отдавна е абдикирала от опазването на природното богатство там. Тази територия изглежда е оставена на доизживяване и обречена на пълно обезлюдяване.

Екип на Десант направи оглед в три горски стопанства на територията на най-големия природен парк в България „Странджа“ - Ново Паничарево, Граматиково и Малко Търново. Картината навсякъде е една и съща.



Разбити и кални пътища, дълбоки коловози в горите, безобразни сечища и пагубно оредял лес. В следствие на варварската намеса на хуните, плъзнали в Странджа, тези дървета, които все още не са отсечени, боледуват и съхнат.

Какви са причините за това тотално унищожение, кой води война срещу люлката на днешното биоразнообразие в цяла Европа, кой има полза от предизвестнения край странджанските гори и къде в крайна сметка е държавата? Отговорите потърсихме заедно с дългогодишния еколог и експерт по горите, доктор но лесовъдните науки Дико Патронов.



„Впечатляващи са технологиите, до които сме достигнали и начина, по който се извършва дърводобива, включително и на територията на природния парк. Върнали сме се 50 години назад. Изгубили сме една част, която се съдържа в дърводобива, който съдържа сеч, извоз, претоварване, превоз до потребителите. Ние сме достигнали само до процеса на сеч, товарене и претоварване на тировете. Прицесът на извоз на дървесината от горите сме го ликвидирали. Липсват трактори, специализирани машини, които да могат да извършват извоза от горада то склад, на който склад след това да се извършва товаренето на дървесината“, разказва с болка той. 

По документи, дърводобивните фирми гарантират за наличие на лека специализирана техника, но само колкото да спечелят съответния търг за добив на дървесина. Реалността показва, такава техника никъде в гората не се използва. Само стари, тежки руски машини, с които се ходи на война, не за дърва. И робски, нискозаплатен труд на ръка, който пък се осъществява от неквалифицирани представители на ромската общност.

Какви за последиците?

„Виждате какви калища са навсякъде, това се прави в цялата гора. Разрушават се почвите, нараняват се корените на дърветата, започнат процесите на вплътняване на почвата, започват процесите на съхнене на гората и настъпват всички отрицателни последици за една гора, в която ние сме започнали да осъществяваме някаква дейност... Порочна практика, много лесна и удобна за хората, които са наели тази дейност да я осъществяват по един такъв примитивен начин.
Тогава, когато се извършва дейността, без да се осъществява необходимия контрол, действително нещата стават така...“, казва още д-р Дико Патронов.



Обществена тайна е, че през последните 20-30 години в дърводобивната промишленост не е инвестирана и една стотинка, че дейността се осъществява от съмнителни фирми, по унищожителен за горите начин. И вече идва времето, когато тези гори няма да дават качествена дървесина и да осигуряват поминък на и без друго изчезващото население в Странджа.

Как се осъществява контролът в горите и къде отива отсечената дървесина, очаквайте продължение по темата.

В категории: Новини