Будителят Павел Калянджи дава на Ботев пари за въоръжаване на четата му


Будителят Павел Калянджи дава на Ботев пари за въоръжаване на четата му
04 Януари 2018, Четвъртък


На 4 януари се навършват 180 години от рождението на видния български възрожденски деец, учител, книжовник и общественик

Автор: Атанас Коев

На 4 януари се навършват 180 години от рождението на Павел Калянджи – виден български възрожденски деец, учител, книжовник и общественик.

С дейността си като просветител той оставя трайна диря в нашето образование, давайки на училищата ни няколко свои учебника, по които се учат множество български деца. Изявява се и като журналист и публицист, сътрудничейки активно на няколко наши издания от възрожденския  период.

Павел Калянджи е роден в град Лясковец, Търновско на 4 януари 1838 г. в известно българско семейство с богати възрожденски традиции.

Първоначално момчето учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Свищов. Когато приключва обучението в дунавския град, юношата се отправя за Русия, където постъпва в Трета Одеска гимназия, а след това в реномирания за времето си Ришельовски лицей.

След началото на Кримската война 1853-1856г., едва 15-годишен се отправя за Бесарабия и се записва като доброволец в руската армия.

През 1859 г. образованият вече младеж се завръща в Лясковец и става учител в местното училище. Тук обаче е наклеветен от лясковските чорбаджии на турците, че е руски шпионин и е принуден да се спасява, бягайки във Влашко.

Първоначално Калянджи учителства в Галац, а след това преподава в класното училище в Комрат. По това време той започва да пише учебници – буквари и читанки, предназначени за българските училища.

Наскоро след това видният лясковчанин се премества в Измаил. Там подготвя и изпраща два сандъка с учебници писани от него, като те са предназначени за училищата в Лясковец и Свищов. Те обаче са конфискувани от турските власти при пристигането им на русенското пристанище и не достигат до предназначението си.

През 1863 г. Павел Калянджи написва и издава позив до българите, в който посочва, че търси средства за да издаде събраните от него народни песни и приказки-всичко 65 печатни коли.

Когато настъпва бунтовната 1876 г. лясковският просветител, заедно със своя брат събира от българите живеещи в Кишенев около 5000 франка и ги предоставя на войводата Христо Ботев, който ги използва за въоръжаване на сформираната от него чета.

Същата година Калянджи участва в започналите със Сърбия преговори за освобождението на България от турско робство, проявявайки завидни дипломатически умения.

След Руско-турската война видният лясковчанин се завръща в страната и се установява да живее в град Варна. Тук той се отдава на книжовна дейност, търговия и рентиерство. През 1881 г. започва да издава в морския град вестник „Свободна България“, проявавайки своите журналистически умения.

Лясковският просветител умира във Варна на 15 август 1890 г., на 52-годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин, заради заслугите му към българския народ. В своя последен път той е изпратен от варненската общественост с полагащите му се почит и уважение.


В категории: История , Добри Вести , Войни за освобождение , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки